1.

***

Спокойният мексиканец

си преряза гърлото

скрит под одеалото

във потна нощ

когато от пълнолуние

се раждаше сина му



и само в бялата

каляска на сънищата

се бунтуват очите им

Хората които ходят

имат своите мисли



В извивките на тялото ти

спят котки и техните сенки,

а косата ти пада върху

приглушената светлина

на очите.

 

***


Човекът с калинка върху

рамото и пръстите

му на звънчета

вътре косата на майка ми

пада на снежинки

по раменете

аз и Освалд ще заминем

със старата кола

под мостове и кули

а реките тези пенливки

ще съпровождат

кръвта по пътя ни



Първият ден



моят радостен вик

е въжето опънато

струни, които

дебнат своята мелодия

тя предполага че е

свещена -

джазовия въздух в

бара на бляновете

плавната му походка е

съблазняване

танц на котки

по мозъка на сънуващия

сякаш кожата върху

тялото му е многоцветна

и от кадифе е

шапката на раменете му



Тревите

пътеки от пролет

минали през пясъчни

замъци в скалите

където е само окото

на господ

синьо и дълбоко

 

Приех да уча в този

град, където паметта

на скулпторите стине

и в гроздов сок

се давят очите им,

където витае разума

и пияни двойки се

къпят по плажовете,

където нощем е тихо

като в гробница,

за да мога да бродя

с глутницата си чакали

по пътищата



Синът на залеза

е побеснял булдог -

пали и беси

и невинното опорочава

с устните си на монах

 


Освалд знае всичко

той е безкраен като вселената

също толкова надут, самодоволен

и неучтив

Освалд ми е приятел

моят ангел-хранител

звяр готов да умре

във пропаст,

мълния поразила сетивата ми

 

***


Със моята смърт затварям

света, със гълъбово закръгляне 

и фибрите като

зелена трева, за да има

ужас който да я тъпче



Сладки са вечерите

и плодовете на

твоите устни

между двата стола

пропаст

наведени силуетите

чакат обединението

на телата покрити с

ножове

 

***



Ни има само сами

със дърветата вечер

и разтвореното за

лъчите слънце

Моята кралица

ме намери

за да нахрани

тигрите

- оранжево и черно -

за да вземе дъха ми,

последната воля -

тази, след която

се развързва  

чувала на кожата ми  

Е да опиша

камъните под които съм

и на цветята

живота чрез мен

 

***


Погалените ти ръце

погалват челото ми

мое сляпо 

свито във корема 

 

 

***

Достойни са

Глудниците кучета

лаят в тяхна чест

Когато намерят езеро

къпят телата си в него

Водораслите по дъното

ги бесят

Умират чисти

като пролетен

вятър

***


Болен мозък е създал

красотата на цялата

вселена.

Статуите по моят път

хармонират със зеленото

на старинен парк

диамантена роса по

розите - това танцуващо

съвършенство

Мелодия е приглушена

а небето е коленичило

в краката й



Светът намери своя

стопанин

 

***


Тя която е в мене

е много тиха

лежи в очите ми

и оцветява -

шарен водовъртеж

и най-красивият удавник

***


Тихи са устните на

последното ми желание

тъжна е усмивката на

майка 

и ти си тъжна мила

към бялата си сватба

тръгвам

и бледо е лицето ми

сълзите ѝ ме парят

като огън ме красят

за последно под крило

ще се събудя

от тежък сън на

дълга маса

гостенин единствен

и без скръб

отваря се вратата

и приятели ще дойдат

и тебе ще те има

с кафявите очи

красиви

в пътуването дълго

където вода главите ни

покрива и дълбока -

тя е само наша



как ръцете им изпращат

с цигулков глас

телата на удавниците

върху хляба

 

***


Искра догаря

бели пътнико

сърцето ти е в рани

нежелани са очите ти

будуват снежинките

върху раменете ти

и гласът е спомен

и плач и ромон



В океани от сълзи

разредена е кръвта

на невинните

В радостен танц

с грация

преди закуска

когато пожар е

небето

той става

жаден за милувки

и земята под краката му стене



Широка е ризата

и ръкавите оцапани в червено

Вятърът отвява злобата

а под скалите чакат

водовъртежи

Има само крачка

или цяла вечност

малка по размери

Грозен е гневът

и светкавиците смазват



Когато тялото разпери

ръце и повеят опъва дрехата,

за последен път

назад ще се обърна

и братя мили

със скока си ще посетя

гост единствен на голяма маса

 

***


Три театрални крачки

и разцъфват черешите

бели облаци

тревата отразяват,

аромата на

живота е сладост -

на пръст и на

движение



- За какво мечтаят боговете -

златната броня на слънцето -

чистото тяло на съвършенството -

вековна гора, ледена вода 

краката й мият,

а тя е със залеза върху шията 

и със стрела в сърцето



- Разумът ми твори

чудеса

съзнанието ми е пълно

с парчета от сграда

храмовете знаят

своите създатели

моят е хаосът



и глътка покой

преди заминаване

върху празните столове

пожар

спътник на всеки

изгрев

 



- Уморен, мога да коленича

мога да коленича

 
Минута мълчание

и пак ще продължа

като точка

заместила думите




Да затворя вратата

да се измия

да среша косата си

белите стени да погаля

и седнал на стола

да дочакам утрото

в което тялото ми

ще намерят

 



. . . сякаш разказ за вълните

за силата на мълниите

принца на поетите глъхне

в гласа на бурята


 



- Моите главорези имат

чара на бунта - гологлави

скитници, уморено знаме,

убийствени погледи раждат

отмъщение и от нож умира

синът на мама;

младо е тялото му,

черна е косата,

свята кръв яката му

покрива и 

тъмнина избелява

под клепачите;

моите главорези са

самотни герои

обречени на смърт и

на предчувствие за един

 



Слушай ме,

докъдето сме стигнали

в старото кино

и добрите умират

но ако имам прошката ти

затвори очи

и гласовете ще се върнат

като притеснени пръсти

неразбиращи чувствата

нечули

гласът на земята

И не знаят къде са звездите

дали те докосвам

Бягащия звук на улиците

събуди спомени,

а грозното пиянство рецитира -

и от небето боговете

не разбират

сякаш в припев

и добрите умират

но сърцата им бият

бият сърцата

със сълзи

се вслушват в земята

За да помага ръката

на човека отвън

скрит в тъмнината

но сърцата им бият

бият сърцата



като извинение

че сега не мога да те

целуна 

 

***


Вятърът има своята

песен

гола е душата му

жени с чадъри от слънце

я дебнат

настигнат ли я

покриват я с

дъжд

 



Слънчеви отблясъци

по равна бледозелена

трева

бягат сенките на облаците

на светкавицата пухкавите

демони



Гладът гони ятото

и разпуква 

на полета цъфтежа

 

***


Фантазията се разтваря

и от вътре е меко и

влажно - екзотична роза 

буди плача на невинните

- Мъртъв е той, голи

са костите му, а тревите

са с цвета на

зениците му

***



Пръскащият кехлибар

отшелник, застанал на ръба

чака да го отнесат пеперудите



Роза, роза, котка

зеници

лицето на моето

момиче

през тях

игра на милващи

нокти

 

***


Реката е топла и

тиха, мърка между палавите

ми пръсти, зачервява

кожата ми, затваря

клепачите ми

Водните кончета ме

познават - те се увиват

около мига блаженство

и вдишват аромата

на зрели плодове

Песента на

зеленото се извива по

тревите до самотните

дървета и закръглените

хълмове,

а когато достигне краят си

изгаря в ръбовете на слънцето

капки розов цвят разпиляла

по голото ми тяло

 

***


когато докосването е танц

дълъг като тъгата на

тъмните облаци

и целувката е от

стъкло съграден свят . . .



Къде ще отидем

във нищото моя пленнице

и ще се затворим във

клетката си

и ще се прегръщаме -

между косите ти поникват

пръстите ми

и в тази прегръдка има

само деца

от ледени води окъпани

 

***


Подножието е жълто

а след него

зеленото избухва

до тъмно във дърветата

и вятъра

цвят на лилаво цвете

с камъните върху петна

от земя и слънце

танца

на всеки стрък

разпилян към къщите

 



Опияняват се очите от

огъня на полето

пеперуди докосват тревата

и се оплитат в песента

на птиците

самотни дървета с ореоли

от облаци великани

като крайпътно цвете

обичта на минаващите

получават

 



Художника е размазал

петната

тополите притежават реката

с птици и къщи






Песен от редове тополи

и поле;

златно е окото на

слънцето

между нишки

водна коприна и

лазурна пръст

 



Да те обвия със

цветове на акации

и снежинки бълбукаща

вода

цялата в мантията

на слънцето

и с калинки обкичена

глава

 



Унесът на тревата

на дърветата

на стената от хълмове

на реката която копае

камъните

и на червените цветчета

впитите корени



Когато погледът ти потъне

в зеленото

кукувица отброява

миговете

 



Искам да разкажа:



за ръцете на скалите

от корени и влага

 



Горно Уйно е голямо

колкото света

и пръстта там е червена

 

***


Броди между изгубеното

където всяко място

крие 

различно щастие



Молба отправена без посока

разкъсва птици

черни до една 

през полета пусти и студени

Да мога да поема 

нежността на сърцето ти

и да изплача

мъката

впита в тебе по рождение



Крадците са с тъмен оттенък

на лицата

крадат босите крака на

сервитьорките

крият се в цигарения

дим и дебнат като хищни

леопарди

Стъпките им са безшумни

и босоноги са сенките им



Само миг и се свлича

усмивката от червилото

и е оголена

същност

безформена и нещастна

сякаш отвсякъде ще

потекат сълзи като червеи



Дървеният под ще изскърца

ти ще заспиш във

легло ароматно като

зелените дъбове,

огънят само ще топли

и оранжева ще е сянката

в съня ти



Бдящият над изгрева ти

е събрал росата в шепите си

за да може лицето ти

да покрие с дъги

по-многоцветни от

цветята

 

 

***



Мойте скални рисунки са бели

лебеди и елени, преплетени

със стрели, свързани в кръв и

смърт

А човека е с огромна сила и в белези,

хвърля се към слънцето със тигров рев,

когато валс от оранжево и черно

танцуват сенките

 

***


Залезът по крилете на

гълъбите

***


Допирът до крайния ефект

събужда страх; свободата

се ограничава от мръсни

стаи, обиталище на ужаса;

спасението е като халюцинация

безнадеждност - и страх са

крилата й; само един случаен

слънчев лъч и бълнуването

започва

 

***


Колко крехко е равновесието,

машината от органи;

дори да е едно състояние -

загубата му плаши -

мравките по кожата

танцуват, сънувам прилепи -

какво ли е развитието -

просто стъпка; скачащи

са само скакалците

И е утихнал домът -

чака да се завърна

излязъл жив победител

Смъртта е свободна

като полета,

без него е агония

 

***


Много сънища има

в леглото на този дом

предметите съдържат

погледи - въздишки

и отпечатъците на

устните още пазят

своята любов

а черните забрадки -

воят и кръстовете

нощни

 

***


Искам да намеря едно

тихо място

където в сумрака

очите ми да различават

танца на дима

В сънлив унес да

съм човека-призрак

непожелаван

и недокосван

прокапващ между 

пробляскващите светлини

и изчезващ с разтопения

лед в чашите

 

***


Горката ти,

отдалечаваш се

сломена и малка

птицата бяга

за да те полети
 

а раменете ти се свиват

и от очите 

капят есенни сълзи

между две 

паркирани коли

 
***


Преди думите идваха

като хипноза

с вдъхновяващо страдание

Сега те има само тебе

и меката ми коса

Съпътстващия призрак е

още тук

ще ме гони до края

Нека бъде волята ми -

с вдишали гърди

свободен като вятъра

***


Стъпил съм на ръба

а тя е около мене

тя е моята любов

нежно ме притиска

към себе си

нежно, нежно

към себе си . . .

2.




***



Пантеона свят на твойто

рамо

и на кестените мрака

домът ми са нарисувани

йероглифи в кръг



лицето на костенурка



знанието произхожда от

черепа

от овалните форми

и миналото

 


сънувах краят си

и почувствах страх;

не усетих сърбежите

на удоволствието;

алергия подобна на

див ужас

и задушаване без блясък

във очите

 

***



Видя се за миг като дъжд

отнел вятъра в косите



Румения ход на нещата

и болната свенливост

утрото е вечер за

тебе

когато отшумят родилните

мъки на щастието



Звезден пир живее в нас

звезден пир

и малко болка

 

***


Пробудих се сам

изопaчавам истината

тя е грозна реалност

между файтоните спях

заедно със феи, прозрачни

с туптящи червени сърца,

побрали бурята на магията

Пренесоха ме на юг,

в топлия мрак на курортен

град с мирис на липи

и слънчеви изгаряния, уплашен:

близък приятел или брат

са ми твоите целувки

с тях съм някъде там

в тишината на звездите

за миг да видя

как умира слънцето

нищожно във очите ми

 

***


Жътварките са в черно

днес, събират

семето на хляба

Небесно и

подплашени птици;

художника

нарисува краят си -

червена черта разкъсала

листа

 

***


Двама влюбени се целуваха

докато времето беше тъмно

като сърцето на майка ми,

която умираше



На ангелите безмълвното

шествие възнасяше към небето

ликът й ангелски

 

***


Всяка сутрин се

разбива с кръв

между очите ми

Това е дългата разходка

на изгрева

по алеи от дребни

гранитни камъни

където 

на боровете върховете

изгарят в птици





Не те познах загледана в отвъдното

счупила чашата от приказност

която блести настръхнала

готова за убийство

Бог вече не е ... 




Хапе

а лигите са по-страшни

от кръвта

те са ботуша върху лебедови

шии

мелодията на хиляди

пианистки пред разстрел

този вик на човека в

житото

като вой протяжен

върху люлката на

хляба

... къде лежи най-обичаната

с коса от злато



Ще бъда толкова

самотен

че луната ще се пръсне

от воят ми

и ще ме отбягват

вълците

 
***


Огромен треперещ архангел

братска ласка и любов

реже разклоненото дърво

на злото

и от него падат сухите

птици

на красивата смърт

Тя е чиста и няма да се

мъчи, за нея ще се погрижи Той

със големите очи.

***

Изградил е формата, която

тече в главата му

като максимална прилика

между него и бъдещето;

то съществува - може би

уплашено, скрито в подивели

къпини със очи диамантчета -

живият въглен на големия горски

пожар;

вятъра носи вълните

от огън,

смеят се животните

докато бягат,

само натрапчивото докосване

на спомените

кара гората да потръпва 

и да разтърсва клади

 

***


Двама бягащи през зората



Искам да я прегръщам

Тя е моята жажда за

любов

Всяка фибра на щастието

пищи в ушите ми

аз съм цялото й тяло

до пръстите със прозрачни

нокти

и ноктите ме сграбчват

отчаяно

като че ли в миг

ще се загубим

и ще ни погълне смъртта

но вече разделени

 

***


До неговият дом

няма пътища - декоративни орхидеи

покриват самотата му

 

***


Раждането е началото

зъбите на съдбата градят

характера

доброто възпитание изисква

чар и умело боравене с

цигулка

голотата пробужда чувствата

а безпаметното пиянство

е факт,

фантазията:

на яве сънувам фонтани

водата лети направо

към слънцето

влюбено ангелче я изпраща

към съвършените форми

на мраморна жена,

над главата й облаците

правят дъги.

А водни кончета крият

крилата си в косите й



наситих митологията на

своето минало с дами и

чадърчета;

безнадеждно отчуждени

са спомените;

бях русо момче

със права коса

днес съм кървавия Аполон

на голямото превръщане

 

***


Формите да бъдат меки

като разтопено злато

и с тела на тигри да

пристъпят песъчинките

***


Да се погребеш в мрака

и единственото светещо нещо

да е бледостта на лицето ти

 

***


Създаването е чувство

за пълнота, покой и

нищо

близо до свободата

 

***


Наведената сянка на

манастира крие душата

на мъченик



Може ли да забули

лицето си в капки

прозрачна течност и

листа -

дъжд заровен във очите му

 

 

***


Живеем с чувството за

обреченост, за раздяла

като болест, която разяжда,

страхът, ужасът на предстоящото -

крехко е нашето щастие - искам да го

затворя като телата ни,

топли от прегръдки

от тихи думи от сънища,

отвън дъждът да ни

пее като най-мрачната

птица, а ние да сме

свити, недокоснати от

поглед и мръсни ръце -

два облака които

се обичат



Искам да живея с

теб - е най-хубавото

което мога да кажа

за живота

- не бъди толкова крехка

моя обич

моя бяла булке

с кафяви очи

- виждам следите на

врабчетата по ръцете ти

и прочитам колко много

ме обичаш


 

***


Жаждата трябва

да бъде утолявана или

кожата капе като люспи,

пласт по пласт остават

само корените на злото

със своята безстрашна

разклоненост - във форма

се обличат чувствата -

хазартът е тихо занимание,

големият разум

изчислява шансът, а

загубилите напускат

залата,

единственото което може

да помогне е алея

в провинциален град и

бяло грозде пречупило

слънцето - да носи дъх

на минало или това

което не може да се

върне.

 

***


Мечтата на великия учен

беше да създаде живота

извън времето, където

хората ще са безсмъртни

като богове, със тела

и души подобни на

гръцки идеал. Бели роби,

слънчев поглед, земя богата като утрото на рая -

потоци от вечен живот

със седефени огърлици

от риби във тях. А

плодовете на щастието

да ги берат млади момичета

смеещи се под дъжд от пъстро-

цветни дъги. Висш разум да

направлява усилията

им и да приласкава

нозете им, докато те

извисявайки се достигат

други небеса,

потопят се в градини от

най-пълно плодородие,

събират меда на огнените пчели,

кацащи във шепите им. А летежът

на птиците,не чужд за

тях, да е най-сладката

наслада във съня им,

и с разтворено за живот

тяло да изсмучат светлината

на звездите,

и светеща да е кръвта им -

реки от светлина

потапящи галактики,

вселени, далечни светове.

 

***


Дългия живот на слепеца

е тих като неродено бебе

. . . само звукът на туптежа -

ритъм подобен на пророчество,

а цветовете са ярки . . .

овално мълчание между

близки

- звук и мирис

едно проплакване

- радост

като целунато носле

от майка.

 

***


Време е да си ходим

малък мой

да напуснем залата с

достойнство

когато загасят светлините

са празни столовете

и в сумрака е нашият

покой



най-красиви, бягащи

животни и лъчите,

човека до вратата

 

***


Всички те изграждат

общия характер на

нещо което стои над

тях

по-съвършено, по-пълно

то е като есенция от чувства и лица

аромата на живот без

дни, фиксиран миг

В него и вятъра е

застинал и видим,

между листа и крила на птици,

в косите на хората

- слети от няколко думи.

 

***


В подредеността на движенията

се оглежда грация

и обреченият

зад последните акорди

на слънцето

чака сумрака на стаята

Вдишванията преди

миговете спокойствие,

съвършената мисъл

придобива форма

и отделеност,

нещо летящо в

неопределеното пространство -

малка кутия за душата.



Подредеността на движенията 

числа, фигури

идеалната постройка -

ярко е докосването до

предметите

и местата се сменят

а действията имат

собствен смисъл и

живот без извършител

 

***


Дребните, малки неща



. . . когато лежаха телата ни

отпуснати

и музиката ни караше

да сълзим от щастие

затворени в рай от дим

и влага по топлите ни

устни

 

***


Вратата се разтваря -

между черен коридор и

просторна стая е 

лицето на неприятеля -

облиза си устните преди

да ме погледне -

хвърли пръст като

ноктите на нападаща

котка - прегръдката

на мъртвия е сън и

носи щастие - отвъдното

гледа с добри очи -

напразни усилия и все

по-голямо желание да

рисувам - който рисува

небето изтъргва живот -

изповед 

признаваш колко си жалък -

а монументалността

събира пеперуди в огромната

катедрала на размножаването За още...

 

***


Докато се отдалечаваш,

притворил очи, заврял

аскетичното си лице в

книга малък формат и

бавно препрочитащ

свещените думи,

съдбите на хората се

въртят и е грозна

всяка минута,

а историята е живота на

другите

 

***


Късове запазено пространство

оскъдната светлина на

нощта

целувката сутрин

целият свят е водовъртеж

от парчета фантазия

мисълта ми гони минутите

преди изгрев

самонадеяно спокойствие

и в миг опалова сянка

тъмни пеперуди

главата все още говори

есен - уморен дъжд

върху гърдите на танца

сбогува се с листата

и отново

педантичната подреденост

на движенията

запалката, цигарите,

пръста угасващ свещта;

тъмнината с контурите

като електричество

бляскавият образ и

неговата следа след поклона

по мокрите шосета

пияни коли и песен

объркаха посоките

лесна плячка за скалите

надвесени

небето птиците знаят,

само те знаят и го

правят със облаците

рано е да протегна ръка

и да я докосна

още спи

ще счупя сънищата й

ще паднат по земята

малките деца с

протяжен вопъл

по косите й има сняг

в очите истерия

навестява ме често

и ме обича

 

***


Първият ми спомен от

детството беше един

ексцентричен нацист

със склонност към мазохизъм

На пролет береше кокичета

съзерцаваше пяната на дните

и пишеше книга за живота на

робите

“Робите са свободно племе”

беше ключовата фраза

Руснаците го нарязаха на

парчета

около 222 парчета

фантазия

всяко око беше отделно парче

душата се оглеждаше в

очите му

 



Моята голяма страст

- колекционерството

се изразява във фразеологични желания

- да настъпя залеза с краката си -

показва подсъзнателната нужда

да се оцветя в червено

- индианското ехо на

моите прадеди -

няма нищо общо

с моите прадеди,

които са били късогледи;

а в напрегнати моменти

си мисля за тъмнината

как тя лишава хората

от зрение

удоволствието е пълно

само ако туптежа на сърцето

е цялостен

Ще надживея митът, че

кучетата са най-добрите

приятели на човека

ще го опровергая

ще посоча доказателства

в полза на моите твърдения

след това, ще осъществя

организиран геноцид

над кучешкия род

Много жени ще останат

вдовици

 



Всеки уважаващ себе си

егоцентрик би завидял на моите

шедьоври. Със сърцето на

своята мисъл, изковах чисто

съзерцателната империя на

прошката. Без особени

усилия, даже гордо,

изпих последната капка

съвършенство. Плачеха

жените - децата, старците

и животните също.

Защото Аз умирам -

отровен от целостта си

 



Старци, които наблюдават

своята младост -

преди петдесет години

жените не ги виждаше слънце,

а вените по телата им

задушаваха предварително опитите

да проследиш сърцата им

 



Горчива е глътката на

разочарованието

потръпват ноздрите;

в полумрак разхождам

гълъбите

и се успокоявам

проследяващ гнездата им

в облаците

 



Морския бряг беше малък

за Освалд

Той предпочиташе градините

на вълните,

когато вечер дракона

на залеза

подгони плувеца

довършвайки картината

на вселенското отчаяние

с няколко мехура въздух

и липсващ от пейзажа плувец

 



Тъмноока си като утрото

на моята печал

даваш ръка за да те преведа

през личната ми задъханост

 



Който широко отвори очи

сънува собствените си сънища

а после му затварят очите

за да не ги вижда отгоре

 



Моят приятел Тони

е непризнат гений

силен дух

гордо доволство

сазидаващ питекантроп

Принципите на първичността

са отпечатъците на неговото

творчество

- отпечатъци - не лишени

от нокти

Неговият идеал се

разширява със всеки

изминат ден

за да обхване цялото

човечество

И един ден - Тони -

необузданият

ще гледа с кралски

поглед и нескрита

радост плода на своите

усилия -

всяка девойка ще има

кавалер

и любовта ще властва

по двойки,

а в изблиците на

задъханост

името на Тони

ще бъде свято и

размножително





Тежка оргия ще съпътства

нашето издигане

девизът е-

да убием сетивата

- Напомня на човек с патерици

който вярва, че понеже не може

да ходи, може да лети

 



Може би пълната хармония

се крие в блатото

липсата на движение означава

безвъзвратна смърт-

покой

- обиталище за птиците



тихо шумолене на плъх

прокрадващ се като тигър

 



Освалд е съпътстван от

гальовност млад хомеосуксуалист

Той прогнозира бъдещето

си като нежност и рози

Самотен, но не сам

живее гладен за страст

и с мечти за чужди срани

Неговата голяма любов

още не е родена,

но когато се роди

ще я познае по пола

 

 

“ Днес бягах от смъртта

искаше да ме вземе при себе си

беше се въплатила

в млад канибал

с лъскава кожа

и твърде големи зъби

Не можа да ме хване

- канибала ( Смъртта )

Избягах” - Освалд



П.П. Като цяло племето е мило

с музикално отношение към живота

Освалд



Много бих искал красиво

да изписвам буквите

като творение

и зад всяка дума да стои

произволен смисъл

да се възхищавам на

думите и на различните

смисли

като мелодия - химн

за езика.

 



“Да уловиш движението и

да го сложиш в рамка

е парадокс, възможен само

в шедьовър”. - В.В.Г.

***


Страх ме е за нас

за пръстите ни които могат

да се отскубнат

Сигурно няма да дочакаме

щастието, покоя на летните

вечери - може да ме заболи

сърцето с непрестанна

болка . . .

искам да намирам ръката

ти до моята.

***


Мечтание за мека луна

обвивки на портокал, захвърлени

на масата

котка в димна полумрачност

и женско тяло със своята гъвкавост

Инструмент подобен на

глас ангелски тънък

и жълти листа разпиляни

Ароматно кадифе

чаен мирис в креслото

на сънищата

люлки от пух

гладките кожи на сенките

 

***


Мечтая за възнасяне -

адски самовлюбен господар

на тъгата и бурята,

да се разтварям във въздуха,

във огнените частици,

да гледам през великолепието

цветовете,

възкресение в света на

. . . честните, силните и смелите,

където гордостта не е

порок

а безсилието е захвърлена

обвивка;

вихрена музика да

събира вселени в сърцето

ми;

Миг самота - преди

многоброен да стана

 

***


Слънчо гледащи гледи

бащите на вятъра

със златен прах довят от юг

по клюновете на щъркелите

върху керемидите на къщите

наситени жълти , сини , зелени

майсторски пейзажи

с рамки от зеници

през полския път

със жегата

към реката със нейния хлад

на удавник

 

***


Поезия лишена от красота

захвърлена във ежедневието

грозотата е привлекателно -

оригинална

от езика е създадена

подредбата на думите

играещо вълшебство

и в грозотата и в красотата

смисълът е без значение

 

***


Правилният кръг от мисли

се срива пред нещастието

на човека

Тъгата не е мисъл

дъжд от черни очи

и премазани лица е тя

И това което помръдва

е болка за умиращ непознат,

..но още жив между

гълъбите се разхожда

 

***



Когато затворя клепачи

като буен цъфтеж

бликват цветовете

и близо съм до острова

до заграденото пространството

Мисля за своята отделеност

за картините на залеза

над огромната вода

Докато не дойде Тя

и не ме приспи в

обятията си.

Ще сънувам мекота

и линиите на ръцете й

до забрава ще

разглеждам

 

***


Някой ден пътешественици

без посока ще

намерят скрито слънце

под тревата, ще го

облекат, а то ще е зелено

и влажно, и пчелите ще

кацат по него.

 

***



. . . близо идва залеза

и с леката прохлада

търся свойта котка

в бодливи храсти от

къпини.

 

***


Спомените имат аромата

на дъждовен ден, когато

лятото отстъпва място на

есента и от хладния въздух

набъбва кожата по голите

ми ръце

Завиждам на малките котета,

стоплени от телата си,

в домът си от кашон.

Мъркаща мелодия

е сънят им - сгушена и шарена

като козината им.

С теб варим сладко до

залез; огънят, пукащото

вълшебство на димът и ти

А през нощта, когато

щурците запеят, двете

ни цигари ще са звездите

на полето; между тревите,

светулките и вятъра.

 

***


кафе, цигара

август

императорско приближаване

под голямо слънце

загиваща империя

през него преминават

птиците

на юг

към бели къщи

***


Ако една дума, фраза

или мисъл са съвършени,

то те ще са абсолютното

знание - цялостни, безкрайни

и всепроникващи -

действаща обективност

съдържаща смисъл без

нужда от обяснение

 

***


Тихата битка на облаците



Розата разлистена в очите ти

 

***


Създал е чувствата му

бенката върху бузата

Върху главата му

растат бели детелини

погледът следи дъжда

и разходката на кучетата

а от увисналите устни

паяци плетат мрежа

за купената диня

 

***


Млад мъж цепи дърва

във зимна утрин

снежинки полепят

вълненото му елече и се

стапят от дъха му

По снега тече кръвта на

закланото прасе

а гостите пият вино

Полупияни слушат чуруликането

на зимата

и ядат пържено месо

със лук

Белотата е искряща когато

се вдигне слънцето

и навява спомени за

брезова гора,

поканените сключват

ръце в молитва пред

едно много подранило

кокиче.

Чудото е с ангелския

поглед на домакинята -

мила и добра към всички

***


Градът - държава е съсипан

колоните стърчат безцелно

в небесата

от гордите, силните и

смелите са останали само

белите дрехи,

вятърът вее тръни…



Черните птици са

вестителки на края

вдъхновителят е уморен от

тежестта на провала си

отчаянието има цвета

на житото

и безлюдно е светилището

на живите

 

***


Не искам да бъда обречен

на кървави истини

и нежни лъжи

моето време изтече

идвам със пушка

и късове зимни мечти

 

***


И между всеки нерв

живеят картини и мигове

 

***


Тогава видях как врабчетата

скланят глави върху

маковете и върху нежни

цветчета без име, а

луните многобройни са

във капките роса и

диамантени звездици

крилцата им покриват

 

 

***


Върховете гонят краката на човек

обречен на лавини и

на снажни преспи;

умората е смърт

топли небеса

каменна вода

в до кръв напуканите

шепи.