2001 - II
Александър
С. Захариев


1991 - 92
1993
1994 - I и II
1995 - 96
1996 - I, II и III
1997
1997 - 98
1998
1999 - I и II
2000
2000 - I
2000 - II
2001 - I
2001 - II
2001 - III
2001 - IV
2002
2003
2003-2004
2005 - I
2005 - II
2005 - III
2006 - I
2006 - II
2007
2008
2009
2010 - I, II, III, IV
2010 - V, VI, VII
2011 - 2015
2016 - 2017
Последният човек
Интерпретации
2018 - 2019
Редакции
начало

 

 

 

***

Искри от утопии съществото на Господ.

 

***

Монтеверди вдъхновен – реже огън, мели дъжд

 

… и изведнъж думите изчезват

или не им обръщам внимание,

излизам от тях, от образите

от ясното дело на мисълта

Химикалката се движи,

а аз виждам през предмети

над смисъл…

дали се увеличава натрапчивостта

следствие от отделеност;

твърде много думи,

до мълчание, до кора.

 

В затвора подвластен на волята

микроорганизмите на огъня съществуват

 

Роня сълзи, обхождам пустини;

вятъра довява тромпетни арии;

хора от камък;

разкривам тайнството на успоредните линии,

увличам се по безкрайността;

тръпнещ като нервно знаме

търся съпричастност

изграждам от себе си социопат.

 

Плъзват амеби – безформени

не признават ъглите

мекотата на пъстър плюш

Синьото върху глобуса

е побрало ордите им.

 

Тя вари мляко, току-що изкъпана,

с бебешка полупрозрачност в пръстите.

Аленее каймака

фосфорисцират дивите гълъби отвън.

 

Ноща плъзва вятър върху бритона ми

Дишам свежест

Заспивам на разсъмване в четири часово пиянство

Топлят ме прегрътките на дъщеря ми.

 

В едното око слънцето се отразява повече,

другото тъмнее.

 

Да изкрещя върху света

ненапрегнат

реещ се парашутист.

 

 
***

Постепенно лампите проблясват

съсредоточен забързвам –

татко под върбите,

покрай жълтите блузи на топли хипита.

Рози, спринцовки – ритъма е отровен

любовен – подпалва кошчетата, осветява пътя ми.

Бавно напредвам – Аз – мъжът с най-красива дъщеря.

 

 
***

Ято яребици, хора под хълмовете

комините пушат

във селото слизат вълци.

 

 
***

Когато това момиче се съмовглъби

концентрира силата си –

създава звезда безплътна

място-символ на разум със смях по улиците

И във хлад ръце се докосват

и обичат се децата й

… където животни достойни като елени са самодостатъчни –

миражи в плът и скокове.

 

 
***

Купих мрежите с които рибари ловят калкани

и ключовете на морето;

в ноща на малките часове –

ясни звуци от корабни банди,

оркестри със официални костюми,

биг-бенда, джаза на взривен, безименен пианист,

виртуоз, момче със изумруди във очите –

днес с бял фрак – раздава правосъдие, твори вълни,

тропици…

и в безлюдното безбрежие –прилив от маслини и йод,

космически вид миниатюрна синкавост,

ча-ча-ча, танго, фокстрот

и хавайки – жадни, мургави, с разглобени тазове в карираната му риза -

черни го целуват и любят;

над винтилатора апокалиптична музика –

съзнание, борещо се за чистота.

 

 
***

Меката ви пухкавост е покрита с хвойна -

зелената слава на граничари,

под лодките преминават атомни подводници

нарушители, бодящи твърдолистното цвете на пясъците.

 

 
***

- Бразилци ще превземат Ерусалим

и ще доминира тяхната самба над автомати и кръстове.

 

- Светът на блаженството, знойно, пустинно цвете,

нова математика формулирана от сибирски заточеник –

изчислил преместването на нациите.

 

- Ще пресели сладката пот от бедрата на антилопите

 

- От ледовете тайната сила на супергерой

Черни мъже произнасят имената на колите си

Лудия кон и устните му мъжки

тръпнат във жестокост

По-добре като изстрел напиши знака си

и попии двузъба кръв.

 

Многоезично,

йероглифите на тила са любовно писмо

от деветнайстата ноложница с най-малки крака.

 

Неуморно работят върху утвърждаването на мистиката

 

Яно Едуард Дъблин и душата му се възнася –

самурай абаносов.

 

- Все пак дори кървавите служат на някакъв бог

Нападат трезори Крадят злато

Утвърждават ценности Системи Общества от единомишленици

Имат царства Рай небесен.

 

- Страхувам се да не рухне балкона

все едно съм стъпил на перца, а не бетон

…и от десетия етаж е вечна бледост…

 

поглед преминал билиони тонове вода

до светлините на другият бряг -

брегът на Русия.

 

 
***

Във тесните улици се разбиват чаршафи, чайки

Ухаят на прах за пране

Различни видове хвойна

Върху най-крайната къща е хвърлена мрежа

 

Графити издълбават знаци…съединяват се сърца…

пътищата във морето…Ян Видербал раздава автографи…

слуша психидиличното извисяване на артистични двойки…

солта поета от смокингите…преглъща… два знака за любов търсят делфини

…сякаш го пререрязва гърлото…сласт гмеж мерцедеси…

в града се зараждат анархистични възгледи…

ечи хаотично движението на тялото…като озарение произнасят –

“насилие над плътта”

Защото когато един механизъм се експлоатира до предел

достига своето свръх…

как искаме извисени да останем идеална проекция,

частици памет във небето.

 

 
***

Твойте напрегнати нерви пролазват върху гърбът ми,

нагрятата ти кожа е еластичен удър във устните ми

Обичам кулите ти от остро напрежение

Душата поема жестокостта на света и се разболява.

 

 
***

Макар пустиня – изцъклено син дом на напукани устни,

трепетно очакване, но и тъга по неизбежното,

жажда по алах, общество от пясъци,

а някъде сол, отломъци – късове скъпоценен рай.

 

Далекоизточни усмивки. Във ада враждуват секти

Жените са непокътнати. Глатки като гъсто мляко,

с осакатена чуствителност.

 

- Няма по откровен – Аз ги изяждам без капка жал

Минавам през улицата и нося сивите вълци като есенни листа

Време е да ни очарова зимата и да ни сгуши.

 

 
***

Кръвта по веждите на северняка

като прах и кожуси

ледена меланхолия, пиянство…

Кораба отвежда до северния полюс

и пропилява живота му.

Там китове плачат в два часа следобет,

а в мрака кожата му сияе –

искри нежен и мрачен.

 

Нощните субстанции на организма му

го убиват.

 

 
***

- Мечтая за скок в различна посока

извън логиката на еволюцията

без разума на природните закони –

чудо,

в което създателя е волтова дъга с призвание.

 

 
***

Когато види живота – пищи

И не може да го приеме без да е призрак

с ръка върху нотите,

сякаш ръжда готова за взривяване.

Приятелска тромпетна ария изпраща плаването му.

 

 
***

А свободният избор ухае

Конструкция като ядка в разума

Спя върху въглени.

 

Жестокостта властва

мизерията и нищетата също

Идеи, мир, глад по бреговете на Нил.

 

Извънземни жънат цивилизации

и създават култ към огъня

Слънчевият бог има скафандер и диша азот

Видим е като безкрай в съзнанието на дъщеря ми.

 

 
***

Витаят брилянтни видения, подредени форми,

конструкции от прозрачно проблясване,

структури като ядка в разума на неповторима личност

органично предразположена към уникалност.

Самото й скрито съществуване храни живинките,

утвърждава самодостатъчността като стремеж и вяра.

 

А свободният избор ухае

сякаш спиш върху въглени.

 

 
***

Опиянението е пантера

Със страст и карате – ята пеперуди

Около Мексико сити – селото е еврейско и Йосиф там е пророк.

 

Хиляди хора се включиха във въстанието на акациите,

любовта на малките листа е заразителна,

роб на броеници гръмнало зелено –

погубва ги есенна скреж.

 

пожар – ято яребици лавини гризът



хазарта                    амстердам

е красив                   мравки

                денди       тива

                                магически

                                 седем

                                 глави

                                 завършени

                                 скъпи

ела при нас бунтовен

с почерк женски

 

а злобата е с измерение на близнаци,

първият – хомосексуален и див.

 

Обичат се с прострелно чуство за самотност

 

Изразяват близост, замерят слънцето,

заслепява ги двайсет и седем годишна бреза.

 

Тази самодостатъчност която търся

има ръце ясни, очи ясни,

тя е бунтовна като импресия

като нежна музика над остров.

 

Белеят панталоните ми

огън дишам

свечерявам

Утре ще съм пламък пред магазина за цигари.

 

И в нощите си моя мила

с рокля до глезените, правиш вечеря.

 

Благодаря за вашата преданост,

дишате вятър, прашеца на пчелите

просторни сте

Обожавате януари –

най-мрачния, дело на ноща

на ледове напукали полюсите

 

И когато новата епоха потече като вода

ще се прехвърлим на Меркурий

само на 400 000 километра от Слънцето.

 

Енергията с която придизвикваме краха на банковата система е нечовешки

Труд огромен и мечтателен,

пшеница в шепите…

Чайките ще спрат да ядът мърша, човека също

Хляб на масата и тънък лен.

 

Ще изгреят две слънца от север

Лъчите ще се сблъскат в косите на Запътил се

И ще блесне зад прозорците като река под скалите

С две ръце-крила

и възторжен дъх на дракон.

 

Ударите на мускулите му затихват, замлъкват,

в хладна отделеност, противоположна на кръвта по устните

Четири ребра пробождат сърцето

Със орхидей във слюнката заплюва разума си

и се възнася.

 

Дрога върху кирилицата –

ситен прашец от фей.

 

А отражениието е многоъгълно разраняване на носните кухини

Вандервалс влиза в играта като ясновидец на взаимодействията

 

Загубих смисъла в блата, в мочурища адово дело

 

Арканзас в пламъци

и бръшлян

 

Генерация нежна и силна –

могъщ глас изкривил релсите,

изменил същноста на долината.

 

Гайди приветстват притворяването ми в хълм

издигат музика през ширината ми.

 

Теоритично неонацисти не съществуват

недоразумение придизвиква тяхното телесно присъствие.

Върху моята земя проектирах справедливост

и блестят най-бунтовните стихове по главите им

като рани от арабски революционер.

 

Като ляв компютърен екстремист

бягам напред, смятам се за недосегаем;

с пот избила по челото

съм заплаха за мира по стадионите.

 

В ръцете на доброжелатели – гълабова напаст,

по въглените бели птици насъбрали отрожденна злоба,

а сълзите им балони над Андите

деца-сираци в топлите пластове на небето.

 

Съзнателното търсене на определен модел обрича желанието на безбрачие. Модела

е логически издържан, но съобразен със системата на която служи, т.е. 2+2 винаги

би било равно (=) на 4 ако двойките са двете половини на цялото, ако това не е така,

то всяка четворка придобива уникалност, особенна индивидуалност в света на понятията.

 

Искри от утопии съществото на Господ

По гънките му долини

 

Ангелите не падат, стелят се голи

и пишат със пурпура на своята кръв книга-въстание.

 

100% бледост

бомби във пулса,

… е като вълни морски, сини.

 

Разбирате ли ме господа, искам война на идеи,

нервно напрежение, логика лишена от причини,

безсъние зовящо блянове

Стрелки към дата все още невъзможна

между януари и декември

пренаселени квадратни сантиметри чист възторг.

 

Окултните супер герой на 20 век са удър в сплита на слънцето

ХОРА УЛТРА

 

Нежните й пръсти прошепнаха воден вятър

между върбови клони

Показа ми гълъби-нестинари

това че са прекрити хищници

с пламъци в очите.

 

Върлува убийствена болест

пръстите й зъпълват телесни кухини с вятър –

сякаш романтични те надигат призраците си

в стена от същества без мярка.

 

Напразно го чакате

вдъхновете се

един е достатъчен –

размахъл мисълта си като ласка.

 

Неоргинално замечтан в синевата отвъд

Яде материята на душата

 

Огън и огризки

коктеил молотов

Анатемосани варвари

шестнайсет погубени човека от юг.

 

Да живее Алдемир коробостроителя

Запълва ансамбъла с цъфнал мак

Отглежда го целенасочено,

произвежда вяра.

 

Ултра хора

захър в устието

крайбрежни дъбове.

 

Всичко като 14 завършва на 2300

 

равнобедрен в ляво

върху 5 на 3 е равно на 4 буквен символ,

архангел разцепва сечението

за да раздели съвършенството на половина.

 

Хромозомен набор със заложено взривно устроиство 12,60

макар деформирана кожата оцеля + еластичен пукот.

 

разнополови богомолци развяват плът

успоредно на кладите;

тежък първи пустинен зной.

 

О+И две свързани към безкрайността ключа –

сърдечен лост;

моя мила разрязвам плътта ти с клепки,

канибал съм под кожата ти.

 

Дали когато си военен робот натъпкан с параметри, можеш отново да намериш разума си

и да се превърнеш в техник улесняващ междурасовите контакти във електронното пространство,

така че не използван по предназначение разрушителният импулс

да се преобразува в идивидуална енергия

смесваща човешкият вид до глобалното присъствие на душевна неделимост.

 

Пътищата се самобичуват

широки

с панталони от груба вълна

и цепната устна.

 

Вълни гушкат самолети,

а хората медузи във небето

сол и слънце

парашути,

с триста души към Бахамите,

като преселение без багаж.

 

На мишените се отнема личността

и собственото име;

градусът е 7317 по С,

разтила цинкови локвички.

 

Алдемар връхлита песенен

 

мощен тласък във ребрата,

между костите

 

водите съскат от издишан въглерод.

 

Мрака дава анонимен туптеж на сърцата.

 

Латини подпалват градовете си

между януари и декември –

ден на полуда, масово присъствие,

непредизвикана жестокост, ужас

Стадни животни

масло и лед

Всеки перверзник лъщи.

 

Разума вътре във системата притежава спомени

Натрупания опит оформя достиженията на научната революция

Дроб от влечуго, катран,

внесения космически вятър удивлява със своята необичайност.

 

Математиката изкова дело

обоснова рисуването като рационално присъствие в архитектурата

отключи живота

душата на Юпитер

Витае

 

Твори фигури –

успоредни неврони в езика на Питагор.

 

Внасянето на енергтия отвън ще придаде друга логика на реда,

може би безпричинност или паралелно присъствние -

плоскост опровергаваща настоящето

 

концепция за единение на духа като брадва.

 

То е като мека въздишка за мен –

смугла пот, масло и дизел.

 

Адватар – най-силния, с дълбоки очи.

 

две, тринайсет, двайсет и две, три , осем, осемнайсет

(+) плюс моята обич

и алените петна върху яката на победения.

 

Формата няма мисъл

нагла самоизтъкваща се обвивка

сама се натрапва

безсъдържателна –

блед режим яхнал яребици.

 

В хода си реалността задалбочава стареенето ми,

седя в унес

библейски силен, мъдар

 

Максимално увеличавам склонността на ръкописа

да мерише на мен.

 

Ако знаем стойността на А ( мъка и мъст )

А – като феникс и къдри

А няма матерялно отражение

А е натоварване предимно за пръстите

А се нуждае от изписване

 

Мое дело е

Мое дело

Мое

2300

 

Лу Даимънт грачи между клоните

4 000 000 – опознаха идването ми.

 

Проведох ежегодното даряване на милост

едното ми око блестеше

претставям се достойно

с мисия,

сякаш най ми подхожда кон

за да съчетая исторически факти

със съвременни бойни ресурси.

 

Хляба който ям има вкус на пролетно жито

месата и костите ми растът

вече съм над три метра висок

и продължавам нагоре.

 

Чисто изкуство

Ирина в кръвта ми

и майка над мен.

Устремен към опиума

изпращам видения като сигнал.

Аз няма предци,

от гъста течност е съзнанието ми.

 

Не отговаря на истината

Робувам на цели по големи от земята

В правата линия ноктите ми дерът знаци

Надскочил себе си,

достигам покой и достатъчност.

 

Лицето на страданието трябва да се махне

и радост да бълват композиторите,

единение за душите

и скръб за мъртвите.

Нито миг покой докато реалност не са думите.

 

Единство на планетата в главата на гений

Зарина е част от общата култура на унищожението

Не упреквам страха за тялото – жертвите изискват мъст

Миг преди да има кръв, организирам душите Ви в атака

 

Опити за съзнателен контрол над първичното в стерилни условия

Все по желателна е откритата конфронтация

Спокойствието трябва да бъде нарушено от нощни крясъци

Свободата тръпне под мускулите ми

 

Забравих за ежедневието,

създадох пожар.

 

Малък, чернокос ангел запалва крайща на знаме.

 

Мойте 11 000 братя съставят сбора от папи в пурпур.

 

Болни амбиции преследват нощните ми сбирки.

 

Във вълнение думите пресипват и преглъщам кръв.

 

През джунглата водя орда пигмеи.

 

Радост бълват незрими пространства

звучен пукот

война на нерви в горите на Азия

Полуголи деца замерят с безумие;

кръвта на неверниците е мисия за милиарди комари.

 

- По пулса разбирам че дебне,

спотаява се като птица

остри сетивата си

Напада с бронзово копие –

сплав още гореща.

 

 

Вени езеро миг

прецизно дълбане

дъждовните миньори се гмуркат -

сяра върху смуглата им кожа,

пласт парафин сякаш леден гранит

Луминисцират докато ядът

Носят руда,

коноп, семена, пролетни луковици,

война във морета,

лавър

Тонове индийско орехче засяти в земите на

южна Франция –

там богомили не оправдават насилието

и се молят в светилището на брезите.

 

връзката с нас определя вашето присъствие в пространството

цвете във плътта

ясен удар срещу съдбата и

представянето й като случайност

порти ………. изкуството на избора – 7804521 – звезда в небето

 

Число обобщаващо радиуса на вселената с претенция за божественост

Извънземно съзнание в ъглите на пространството.

 

В момент на изключително напрежение

открих произвола като мое призвание

Сега съм красиво сравнение, глезен, пухкав,

изключително спокоен пиянист,

с космати гърди,

правещ мед като пчелите.

 

Самоволно изместих най-голямото число в ляво.

 

60 секунди анти

и бумти сърцето на егоцентрик

като пламтящ дом.

 

Утопистите са секта,

глътка въздух в проклетите ви алвиоли

миг радост за разума

Невъзможно физическо оцеляване

Организиран екстаз в туптежи.

 

Цивилизациите се клатят когато духа от космоса.

 

Рухват татуирани пънкари

като бомби заредени с нихилизъм.

 

Смелите стърчат бронзови.

 

Складове от огън в промишлената зона.

Атлети тлеят върху глатката господарска кожа.

 

Огнени косатки достигат Арктика –

плътта им мерише на лед,

месата им изгарят.

 

 

Господ ще слезе в косите Ви –

червенокоси багри пред портата.

Вече не ми се мисли,

избягях с Лада 1500, потраквах, летях…

Фосфорисцирам при медузите,

усещам и мрак и студ.

 

Образът е два пъти реалност

Самовнушение от бледост

Болно усещане за свят

В двора яздят варвари с Рим до сърцата

и с духът на Байрон.

 

Дух млад преди да удари светкавица.

 

Ангели скачат през прозорците и се връщат мъртви при Господ.

 

Поколенията са редили мозайка от пещери

и елени обитават във тях,

с изпънати мускули

в долините на сърцето ми.