|
***
Жълта тишина
Тревата лиже лицето
Някой легнал
Тези вече са погребани
Бягат краката
Да се скрият
Варосани стени
Големи прозорци
Къща до къща
И разпънати котки
По стените
С мустаци чертаят окото
Нещо мърда
Тaлaсъми дращят по тъмното
Слива се
Пълзи
После настръхва
Студено е
Не ме оставяй
По тъмното дращят тaлaсъми
Искат ме
А ти?
Сълзи
Не ме оставяй
И тихо
Слънчево тихо
Отново
пълзи
Пак пълзи
Аз не съм
Аз не искам да бъда
Не мърдат с опашки
Вълците
Никога не мърдат с опашки
Да посоча
Да тръгна
Марш
Не
не гордо
Просто . . .
Сляп
И се блъскам
И се блъскам
И се блъскам
Бъди горд
Имам ги
Това е
Жив пиадестал
със жива статуя
Горе
Колко съм красив
И се галя
Няма друг
Сам се галя
Жива статуя
Сила, сила, сила
Сам се галя
Целуни ме мамо
Аз заплаках
Листата са кал
със върха леко опипва
езика
Няма ме
***
Потта -
малките капки
които се събират
за да паднат във окото
Косата
Навитите чупки
Стиснати зъби
захапали болката
И ръцете
сгърчили пръсти
Как лицето потръпва
и през отворените устни
вие дъхът
За да извика и падне
Той
най-силният
За последно слаб
Във сълзите
***
Вървя през тишината
на отворена врата
към призрачна нощ
Тишината е кръгът
върху пода
а музиката червена нишка
по главата на плешиво дете
В приказката има
плуващ замък
И ангели
които целуват
***
Денят е прекрасен
свит и леко проплакващ
***
По лицето ми има нещо
като спомен
Във пръстите и думите
как се смее или плаче
колко е красива
и я няма
Забравата е размътено
безразличие
където оставен
аз още дишам
***
Моята истина,
която нищо не дава
Събуждам се
готов да плача
но с удара
сълзите минават
***
И как хора във хора
преливат
***
Малката свобода
да мога да падам
И ударен
в частици разпилян
да съм навсякъде
***
На стената
квадратна гора
и бодлите
във зелено
те падаха
с миризмата на студ
и листенца
по кълбата таралежи
***
. . . . . . . . . .
. . . За да ударят думите
забравените устни
с лекия допир
на последна целувка
***
Как огънят
със залеза се слива
и в пламъка
изгарят облаци
Запалена гора
и искрящи очи
През жигосващи черти
подивели скокове
Да бягаш
и зад теб да остават
назад
огънят и залезът
и в пламъка
изгарящите облаци
Нищото гледа
***
Ние ще продължим
достигнали небето
във цветните картини
бели птици
и ще повтаряме
за огъня обречени
че слънцето
със нас ще свети
***
Измих си зъбите
Сресах си косата
В огледалото погледнах
Колко съм хубав
за последно
***
Ръцете
и на устните спомена
На високо
зад мене остават
Там ще съм
за първа крачка
после ще летя
дълго към земята
***
Косата ти
очите ти
ръцете и лицето
Болката във моя сън
и на денят умората
Тогава птиците
които плуват
ще се давят
една след друга
Зимата
са малки и големи снежинки
и ледени топчета
и петна по слънцето
Защото знаеш
какво съм имал
и как избяга
времето от мене
Великан
в очите й поглежда
Оставям й
викът последен
***
Гръмотевичен гръм
върху голото женско тяло
По него се гонят ноктите
и мрежа е дъжда
В косите й разрошени
обесени деца
***
Ще бъда кръв
на калта водата
***
Във деня на изгрева
ще палят
подивелите скокове
на слънцето
***
Жираф различно нарисуван
С линиите и цветовете
Бяха нагънати
извити и тесни
Ледената гора
и ледена кралица
Различната усмивка
и острите черти
***
Във цветето легнал
нещо сътворено
и повтаря се тупането,
през преминали картини
във всяка капка
се връщам
***
Разказвам за древното
и ехото от минала музика
Единствен вик
за първа молитва
Бил съм динозавър
преди много години
Брат на морето
и част от слънцето
Топлия дъжд
е пръскал очите ми
И застанал на ръба
опитвал съм се
да изрева името си
***
Там където падат кометите
са живели петнисти хора
Те всяка вечер пълнили
луната с кръв
а на сутринта
на слънцето се молели
Равноденствие
***
Защото
съм
Усмихнат
През
И още
Ходещо чудовище
Със ударите
Защото
аз
Плуваща прозрачност
червено
от
устата
И още
През
Усмихнат, усмихнат, усмихнат
Опитвам далече
Със ударите
И стърже
Пак
Паак
Пак
Покажи ми нарцисите
Във водата
Усмихнат
Защото
съм
И още
***
Хората
със кожите си
са история
Древност
***
Мърдащо парче
център на бялото
В червените струни
косата перука
Желание
В устата ще влиза
с вик и изпразване
Жестока забрава
от очите обърнати
***
Ще разкажа приказка
за стъпките на великана,
който правят най-красивите
градини на света
от палец и пета
***
Тъжни и горди
ще умираме в нежност
с усмивки загадъчни
по мраморните си лица
***
От иконата гледаше индианец.
Стар и сбръчкан,
с кръст на челото
Запалените свещи горяха в косата му
и от огъня тя се накъдряше.
Зад гърба му се издигаше църква
от опъната кожа, а в небето
светеше ореола на бога - прекръстил го.
***
Да поздравим
вечността
с радостни викове
един след друг
във времето
да бъдем
от опита и мислите
камък по камък
за предателите
награда
Обесени първи
и играта бездарна
във прахта паднали
В единство
И удар
Ти ми вярваш
за да се борим
в очите
какво ли има
То ще бъде
с магията във въздуха
на празника
и небето е още
трон за награда
Аз съм закона
във ръцете оставен
със избора
Освободи ме
От сърцето
и черното
И удара
Трон за награда
Ще имам име
слава и чест
Ще бъда пръв
и най-отгоре
Щастливи светци
в голямото шествие
Затворени
във двете ръце
Бога е слънце
Живея във нищото
и имам вятъра
Повтори
от далече се чува
Приятно потъване
Във ужаса
***
Приближават се до мене -
пияно куче съм
и вия със другите
И ако мисля
че мога да избягам
Ще бъда
разцепен, дървен идол
***
Тя е някъде;
няма я при мене
Без нея -
свободен във болката,
защото разбирам
на моите стъпки
гордото величие
Студено е
и щастие
Опитвам се да стигна
и съм черен
Като единствено
Начало
Винаги съм искал да кажа
воя на короната
е нещо поставено
Отгоре
Ще ни напишат в
историята
Всички заедно - Хората
Те казаха че А-то
има цветове
и гледа надолу надолу
Мога да взривя себе си
и още хиляди останали
защото няма какво да губя
и съм обречен на волята си
***
Спомних си за слънцето
Хората
Това че са много
И захапах земята
за да оставя следа
Задавам въпрос
А устата ми отговаря
- Ще изгориш в огъня
Ако има ад
***
Аз съм създателя на света
в които бяхме само двамата
И никога няма да можеш без мене
да си същата като малка част от огромното
в гърдите ми скрита
***
Две глави се
усмихват
една над друга
и в ръцете разтворени
злобата плаши
Без да имат значение
всички останали;
искам да плача
и да мачкам
***
Ще направя лебед от стъкло
И когато литне
в пода на парчета
слънцето ще свети
***
Събрал:
Злоба
Умора
И страх
Ранено животно
Не знам дали ще мога да стана
но не искам да ми помагат,
с гордостта на паднал
ще се мъча
***
Тези, които видя последни
ще са на сватбата ми
около голяма маса наредени
с бяла покривка
в ръцете с чаши
и запалени свещи
вдигнали тост
в пътуването дълго
за да ме изпратят
Сливането
с дълбоката тайна
за връзката
между корените на тревата
и шепота в сънищата ми
***
Спираловидно навита стълба
от изсъхнали растения
Тръни и суша
После вятърът
изгаря лицето
с изхвърлени лъчи
Крачките удрят земята
за да преместят очертанията
Голямото море
умората
Пътищата са скрити
или не ги е имало
Жаждата
На разделено небе
фигурите са
жълти видения
фон от изгризани камъни
и космически ръце,
многоизмерни хора
и музика
затворена в кутии
Голямата черна дупка
- от нея идва всичко -
тя е кръщаващата сила
вратата
и безименното
- заради нея
гробницата мълчи
в цепнатина скрила тайната
за съзнанието
което ни свързва
***
Нейните гърди са заровени
в земята
между корените на дърветата
Тя пръстта нахранила е с
мляко
и червеите
захапали зърната
Озарението в мантията
на сияйно божество
Свщенодействие
утринна молитва
Ти,
който си на небето
слез на земята
и ни покажи пътя
в косите на вярата
Да бъде вечно името ти
и кръвта
и тишината
Последните думи са казани
по-тихо
за да се увиват около
голите крака на самодива
Навеждам се и я целувам,
а тя ми засмуква езика,
после със мантията на
парата се завиваме през
глава и започваме нежно
да се пляскаме с езици
Тя има голяма и влажна
уста. Дава ми да плувам
в нея, а започна ли да
се давя ме изплюва навън.
Влизам и излизам от
нейната уста и дълго,
дълго пия от прохладата й.
Заспиваме в прегръдките си,
уморени, но в блаженото
спокойствие на отдаването.
Дано сутринта когато се
събудя, тя е вече принцеса.
Свещенодействие
Вечерна молитва
Слава
Слава на всичко, което си
Ти
Слава на пръстта, която
е косата Ти
Слава на нощта, която
е очите Ти
Слава на живота, който
е душата Ти
Слава на семето и
същността Ти
Слава, слава - вечна слава
Допирам се до него и
разбирам, колко съм близо
до това да изчезна
Нищото
Великата монументалност на
многото хора
в сумрака на свещите
и пеещия в молитва глас
Светците са бледи
със бради и сенки под очите
над тях е бухала -
в икона -
кацнал върху кръст
Мирише на горящи свещи
и на стелеща се свещеност
В тайнството
Бога се слива със теб
Каза да и запомня очите
после се обърна
и ги извади
Защо?
Защото в очите е споменът
от който ще заплача
1
Дяволът е напъхал опашката
си между краката и
и леко я поклаща
тя стене качена на трона му
Зад тях е червеното
пред тях черното
Тя изпищява и пада
Върху черното
следата е червена
със форма на нокти
откъснали месо
2
Това е голяма кръгла стая
по стените са нарисувани
китайски йероглифи
В стаята има огледало
от огледалото се усмихва Калигула,
възседнал магаре с голям пенис
Той е леко облечен
и е с венец от тръни на главата
Зад огледалото гори свещ
а пред свещта гол монах
се моли
Вечер е
Китайските йероглифи гласят:
Утрото идва със залеза
Утре ще пътувам до безкрая
без да знам къде започва и свършва
всичко
Тя е гола
и по тялото
във пръстите
на жаден мъж
Изстенала
душата ражда
в сутринта
обяздила деня
Искам вечерта
във черно и
бяло, съблечените
устни,влажните
целувки и голотата,
която пари
дълбоко впита
в мен
Духът на тримата
които режат
и утрото
започва във дъгата
след пръстите
денят е в кръгове
с отблясъци
по темето
на бесен лебед
Добре дошли
в храма
на миражите
и дебелите бедра
От семето
ще се роди човек
със два средни пръста
и изплезен език
във времето
Червената черта на лицето
белег който се клати
в тъмното на къщата
пъшка болката
съблечена
долу на пода
очите издрала
на паунови пера
Вкопчена в люспите на змея
завряла глава в корема му
устата и бълва огън
и е луда вещица
***
Това е вечерта на мойте дни
мила, мила остави ме
И звездите се сливат
със пустинята
във песента на
черната птица
Боли го,
димът изпълва вселената
Всички са заедно
обрекли се на племето
а то е огромно
и е цялото на бели коне
***
Горящи барабани и
вдигнати ръце
възхищение от това
което тъпче земята
Те са черната материя
и реалността е покрита
от тръпнещата илюзия
на краката
***
Ще го намерят и разкъсат
после всяка ще си има
парче от него
под възглавницата скрила
пръст или ръка
***
От спермата му поникна
цвете.
Той се обеси във ъгъла
на съединени сгради,
под съборени кофи и
разпръснат боклук
в миризмата на
разлагаща се помия
под краката си с
никнещ здравец.
***
Пътищата по устните им бягат
***
Многото половини
ще се съберат
в очите на човек
гледащ танца на въздуха
И мрежа ще е единството
от богове и хора
***
Перата в косата му се
поклащаха - пъстри пера от
паун. Слънце - пласт червено
над скалите. И реката,
която отнася
Скоро ще дойде нощта
студена и тиха. Мокрият
дъх на вятъра ще издуха
лицето му. Мравките ще
полазят краката му. Луната
ще се завърже в косите му
Новият ден няма да го намери.
На милиарди парчета живот,
ще лази в тревата
***
Душите са напоили земята
и със всяко потапяне
се допирам
до минали образи
Усещам болката. Виждам
да изгарят вещици и да
се раждат гении - безформена
каша която пулсира.
От нея се оформят ръцете и
краката ми. А от мене -
бъдещето. За да бъда пътя който
събира. . . .
***
Душата му се раздели
на две и се сля на обратно
разкъсва и събира;
Портрет показващ жена,
на зелен фон и мухи
минаващи през нея;
Короната е с корени дълбоко
в главата, а гладът
остава във времето;
Тя държи тайните знаци,
които умъртвяват.
Свещеното е в нейния образ
и в това което вижда на обратно.
***
Те нарязват лицата си
и застават в кръга
- камъните сочат слънцето
Стоте ръце държат силата
Всевиждащи очи
минават през прозрачното
на мислите
Всемогъщият си има истина
със тайни знаци
по лицето му написана
***
Във себе си
побирам божествата
защото съм създателя на
формите, времето и нищото
Със звезден прах
кръвта е смесена
и огромното побрано е
в очите ми
***
Летяха към небето
право нагоре
над дървета и къщи
отворили чадърите си
над птици и
тъжно
свободни, костюмирани
с бомбета и папки
по млечния път
***
О велики, ти който
разбираш всички мисли,
ти който виждаш където
никой не може да види,
ти създателят татуиран
върху очите на змея - кажи
колко ръце има змията и
с коя ръка първо мене ще
погали.
***
Кървавата слава на шута
заради шапката червена
и мантията червена
също тъй и устните
и те червени
На шута кървавата слава
който обича да се смее
със червените си зъби
***
Огънят на залеза ще ме
топли във вечно хладното
легло когато избера да
оставя подарък
***
Гласовете се отдалечават
и сме уморени
сега по полето
птиците ядат пеперуди
със шарките
и белите кости на нашите бащи
***
Празник на вещици
огън
прокълнати хора
молитвата
черни качулки
и сега е времето за нас
ще палим опиянени
от виковете
от горящи меса
разветите поли
и последния дъх
Разтвори вратата
във гърдите на
духът свещен
с опашка
Повтаряй дебелите думи
И още
Смях
Димът към небето
Разхвърляните коси
и в тях искрите
Плодът на жена
обгорен във корема
Черното, черното, черното
Смехът
От вътре
На разкъсания
отмъщението
***
Жената и сина
Твоята любов говори вечер
отварям крила
и вали отново
***
Всичко е думи
които мълчат и говорят
само на мене
Във червено
се ражда
и умира
слънцето
Да го поздравим
когато е жълто
| 
