1993
Александър
С. Захариев


1991 - 92
1993
1994 - I и II
1995 - 96
1996 - I, II и III
1997
1997 - 98
1998
1999 - I и II
2000
2000 - I
2000 - II
2001 - I
2001 - II
2001 - III
2001 - IV
2002
2003
2003-2004
2005 - I
2005 - II
2005 - III
2006 - I
2006 - II
2007
2008
2009
2010 - I, II, III, IV
2010 - V, VI, VII
2011 - 2015
2016 - 2017
Последният човек
Интерпретации
2018 - 2019
Редакции
начало

 

 

***

 

Жълта тишина

Тревата лиже лицето

Някой легнал

Тези вече са погребани

Бягат краката

Да се скрият

Варосани стени

Големи прозорци

Къща до къща

И разпънати котки

По стените

С мустаци чертаят окото

Нещо мърда

Тaлaсъми дращят по тъмното

Слива се

Пълзи

После настръхва

Студено е

Не ме оставяй

По тъмното дращят тaлaсъми

Искат ме

А ти?

Сълзи

Не ме оставяй

И тихо

Слънчево тихо

Отново

пълзи

Пак пълзи

Аз не съм

Аз не искам да бъда

Не мърдат с опашки

Вълците

Никога не мърдат с опашки

Да посоча

Да тръгна

Марш

Не

не гордо

Просто . . .

Сляп

И се блъскам

И се блъскам

И се блъскам

Бъди горд

Имам ги

Това е

Жив пиадестал

със жива статуя

Горе

Колко съм красив

И се галя

Няма друг

Сам се галя

Жива статуя

Сила, сила, сила

Сам се галя

Целуни ме мамо

Аз заплаках

Листата са кал

със върха леко опипва

езика

Няма ме




***

 

Потта -

малките капки

които се събират

за да паднат във окото

Косата

Навитите чупки

Стиснати зъби

захапали болката

И ръцете

сгърчили пръсти

Как лицето потръпва

и през отворените устни

вие дъхът

За да извика и падне

Той

най-силният

За последно слаб

Във сълзите




***

 

Вървя през тишината

на отворена врата

към призрачна нощ

Тишината е кръгът

върху пода

а музиката червена нишка

по главата на плешиво дете

В приказката има

плуващ замък

И ангели

които целуват

 

 

 

***

 

Денят е прекрасен

свит и леко проплакващ

 

 

 

***

 

По лицето ми има нещо

като спомен

Във пръстите и думите

как се смее или плаче

колко е красива

и я няма

Забравата е размътено

безразличие

където оставен

аз още дишам

 

 

 

***

 

Моята истина,

която нищо не дава

 

 

 

Събуждам се

готов да плача

но с удара

сълзите минават

 

 

 

***

 

И как хора във хора

преливат

 

 

 

***

 

Малката свобода

да мога да падам

И ударен

в частици разпилян

да съм навсякъде

 

 

 

***

 

На стената

квадратна гора

и бодлите

във зелено

те падаха

с миризмата на студ

и листенца

по кълбата таралежи

 

 

 

***

. . . . . . . . . .

. . . За да ударят думите

забравените устни

с лекия допир

на последна целувка

 

 

 

***

 

Как огънят

със залеза се слива

и в пламъка

изгарят облаци

 

 

Запалена гора

и искрящи очи

През жигосващи черти

подивели скокове

 

 

Да бягаш

и зад теб да остават

назад

огънят и залезът

и в пламъка

изгарящите облаци

 

 

Нищото гледа

 

 

 

***

 

Ние ще продължим

достигнали небето

във цветните картини

бели птици

и ще повтаряме

за огъня обречени

че слънцето

със нас ще свети

 

 

 

***

 

Измих си зъбите

Сресах си косата

В огледалото погледнах

Колко съм хубав

за последно

 

 

 

***

 

Ръцете

и на устните спомена

На високо

зад мене остават

Там ще съм

за първа крачка

после ще летя

дълго към земята

 

 

 

***

 

Косата ти

очите ти

ръцете и лицето

 

 

Болката във моя сън

и на денят умората

 

 

Тогава птиците

които плуват

ще се давят

една след друга

 

 

Зимата

са малки и големи снежинки

и ледени топчета

и петна по слънцето

 

 

Защото знаеш

какво съм имал

и как избяга

времето от мене

 

 

Великан

в очите й поглежда

 

 

Оставям й

викът последен

 

 

 

***

 

Гръмотевичен гръм

върху голото женско тяло

 

 

По него се гонят ноктите

и мрежа е дъжда

В косите й разрошени

обесени деца

 

 

 

***

 

Ще бъда кръв

на калта водата

 

 

 

***

 

Във деня на изгрева

ще палят

подивелите скокове

на слънцето

 

 

 

***

 

Жираф различно нарисуван

 

 

С линиите и цветовете

Бяха нагънати

извити и тесни

 

 

Ледената гора

и ледена кралица

Различната усмивка

и острите черти

 

 

 

***

 

Във цветето легнал

нещо сътворено

и повтаря се тупането,

през преминали картини

във всяка капка

се връщам

 

 

 

***

 

Разказвам за древното

и ехото от минала музика

Единствен вик

за първа молитва

 

 

Бил съм динозавър

преди много години

 

 

Брат на морето

и част от слънцето

 

 

Топлия дъжд

е пръскал очите ми

 

 

И застанал на ръба

опитвал съм се

да изрева името си

 

 

 

***

 

Там където падат кометите

са живели петнисти хора

Те всяка вечер пълнили

луната с кръв

а на сутринта

на слънцето се молели

Равноденствие

 

 

 

***

 

Защото

съм

Усмихнат

През

И още

 

 

Ходещо чудовище

Със ударите

Защото

аз

Плуваща прозрачност

червено

от

устата

 

 

И още

През

Усмихнат, усмихнат, усмихнат

Опитвам далече

Със ударите

И стърже

Пак

Паак

Пак

Покажи ми нарцисите

Във водата

Усмихнат

Защото

съм

И още

 

 

 

***

 

Хората

със кожите си

са история

Древност

 

 

 

***

 

Мърдащо парче

център на бялото

В червените струни

косата перука

 

 

Желание

 

 

В устата ще влиза

с вик и изпразване

Жестока забрава

от очите обърнати

 

 

 

***

 

Ще разкажа приказка

за стъпките на великана,

който правят най-красивите

градини на света

от палец и пета

 

 

 

***

 

Тъжни и горди

ще умираме в нежност

с усмивки загадъчни

по мраморните си лица

 

 

 

***

 

От иконата гледаше индианец.

Стар и сбръчкан,

с кръст на челото

Запалените свещи горяха в косата му

и от огъня тя се накъдряше.

Зад гърба му се издигаше църква

от опъната кожа, а в небето

светеше ореола на бога - прекръстил го.

 

 

 

***

 

Да поздравим

вечността

с радостни викове

един след друг

във времето

да бъдем

от опита и мислите

камък по камък

за предателите

награда

Обесени първи

и играта бездарна

във прахта паднали

В единство

И удар

Ти ми вярваш

за да се борим

в очите

какво ли има

То ще бъде

с магията във въздуха

на празника

и небето е още

трон за награда

Аз съм закона

във ръцете оставен

със избора

Освободи ме

От сърцето

и черното

И удара

Трон за награда

 

 

Ще имам име

слава и чест

Ще бъда пръв

и най-отгоре

 

 

Щастливи светци

в голямото шествие

Затворени

във двете ръце

Бога е слънце

 

 

Живея във нищото

и имам вятъра

Повтори

от далече се чува

Приятно потъване

Във ужаса

 

 

 

***

 

Приближават се до мене -

пияно куче съм

и вия със другите

И ако мисля

че мога да избягам

Ще бъда

разцепен, дървен идол

 

 

 

***

 

Тя е някъде;

няма я при мене

Без нея -

свободен във болката,

защото разбирам

на моите стъпки

гордото величие

 

 

Студено е

и щастие

Опитвам се да стигна

и съм черен

Като единствено

Начало

 

 

Винаги съм искал да кажа

воя на короната

е нещо поставено

Отгоре

 

 

Ще ни напишат в

историята

Всички заедно - Хората

 

 

Те казаха че А-то

има цветове

и гледа надолу надолу

 

 

Мога да взривя себе си

и още хиляди останали

защото няма какво да губя

и съм обречен на волята си

 

 

 

***

 

Спомних си за слънцето

Хората

Това че са много

И захапах земята

за да оставя следа

Задавам въпрос

А устата ми отговаря

- Ще изгориш в огъня

Ако има ад

 

 

 

***

 

Аз съм създателя на света

в които бяхме само двамата

И никога няма да можеш без мене

да си същата като малка част от огромното

в гърдите ми скрита

 

 

 

***

 

Две глави се

усмихват

една над друга

и в ръцете разтворени

злобата плаши

 

 

Без да имат значение

всички останали;

искам да плача

и да мачкам

 

 

 

***

 

Ще направя лебед от стъкло

И когато литне

в пода на парчета

слънцето ще свети

 

 

 

***

 

Събрал:

Злоба

Умора

И страх

Ранено животно

 

 

Не знам дали ще мога да стана

но не искам да ми помагат,

с гордостта на паднал

ще се мъча

 

 

 

***

 

Тези, които видя последни

ще са на сватбата ми

около голяма маса наредени

с бяла покривка

в ръцете с чаши

и запалени свещи

вдигнали тост

в пътуването дълго

за да ме изпратят

 

 

Сливането

с дълбоката тайна

за връзката

между корените на тревата

и шепота в сънищата ми

 

 

 

***

 

Спираловидно навита стълба

от изсъхнали растения

Тръни и суша

После вятърът

изгаря лицето

с изхвърлени лъчи

Крачките удрят земята

за да преместят очертанията

Голямото море

умората

Пътищата са скрити

или не ги е имало

Жаждата

На разделено небе

фигурите са

жълти видения

фон от изгризани камъни

и космически ръце,

многоизмерни хора

и музика

затворена в кутии

Голямата черна дупка

- от нея идва всичко -

тя е кръщаващата сила

вратата

и безименното

- заради нея

гробницата мълчи

в цепнатина скрила тайната

за съзнанието

което ни свързва

 

 

 

***

 

Нейните гърди са заровени

в земята

между корените на дърветата

Тя пръстта нахранила е с

мляко

и червеите

захапали зърната

 

 

Озарението в мантията

на сияйно божество

 

 


Свщенодействие

утринна молитва

 

 

Ти,

който си на небето

слез на земята

и ни покажи пътя

в косите на вярата

Да бъде вечно името ти

и кръвта

и тишината

 

 

 

Последните думи са казани

по-тихо

за да се увиват около

голите крака на самодива

 

 

 

Навеждам се и я целувам,

а тя ми засмуква езика,

после със мантията на

парата се завиваме през

глава и започваме нежно

да се пляскаме с езици

Тя има голяма и влажна

уста. Дава ми да плувам

в нея, а започна ли да

се давя ме изплюва навън.

Влизам и излизам от

нейната уста и дълго,

дълго пия от прохладата й.

Заспиваме в прегръдките си,

уморени, но в блаженото

спокойствие на отдаването.

Дано сутринта когато се

събудя, тя е вече принцеса.

 

 

 

Свещенодействие

Вечерна молитва

 

 

Слава

Слава на всичко, което си

Ти

Слава на пръстта, която

е косата Ти

Слава на нощта, която

е очите Ти

Слава на живота, който

е душата Ти

Слава на семето и

същността Ти

Слава, слава - вечна слава

 

 

 

Допирам се до него и

разбирам, колко съм близо

до това да изчезна

Нищото

 

 

 

Великата монументалност на

многото хора

в сумрака на свещите

и пеещия в молитва глас

 

 

 

Светците са бледи

със бради и сенки под очите

над тях е бухала -

в икона -

кацнал върху кръст

Мирише на горящи свещи

и на стелеща се свещеност

В тайнството

Бога се слива със теб

 

 

 

Каза да и запомня очите

после се обърна

и ги извади

Защо?

Защото в очите е споменът

от който ще заплача

 

 

1

Дяволът е напъхал опашката

си между краката и

и леко я поклаща

тя стене качена на трона му

Зад тях е червеното

пред тях черното

Тя изпищява и пада

Върху черното

следата е червена

със форма на нокти

откъснали месо

 

 

2

Това е голяма кръгла стая

по стените са нарисувани

китайски йероглифи

В стаята има огледало

от огледалото се усмихва Калигула,

възседнал магаре с голям пенис

Той е леко облечен

и е с венец от тръни на главата

Зад огледалото гори свещ

а пред свещта гол монах

се моли

Вечер е

Китайските йероглифи гласят:

Утрото идва със залеза

 

 

 

Утре ще пътувам до безкрая

без да знам къде започва и свършва

всичко

 

 

 

Тя е гола

и по тялото

във пръстите

на жаден мъж

Изстенала

душата ражда

в сутринта

обяздила деня

 

 

 

Искам вечерта

във черно и

бяло, съблечените

устни,влажните

целувки и голотата,

която пари

дълбоко впита

в мен

 

 

 

Духът на тримата

които режат

и утрото

започва във дъгата

след пръстите

денят е в кръгове

с отблясъци

по темето

на бесен лебед

 

 

 

Добре дошли

в храма

на миражите

и дебелите бедра

 

 

 

От семето

ще се роди човек

със два средни пръста

и изплезен език

във времето

 

 

 

Червената черта на лицето

белег който се клати

в тъмното на къщата

пъшка болката

съблечена

долу на пода

очите издрала

на паунови пера

 

 

 

Вкопчена в люспите на змея

завряла глава в корема му

устата и бълва огън

и е луда вещица

 

 

 

***

 

Това е вечерта на мойте дни

 

 

мила, мила остави ме

 

 

И звездите се сливат

със пустинята

във песента на

черната птица

Боли го,

димът изпълва вселената

 

 

 

Всички са заедно

обрекли се на племето

а то е огромно

и е цялото на бели коне

 

 

 

***

 

Горящи барабани и

вдигнати ръце

възхищение от това

което тъпче земята

Те са черната материя

и реалността е покрита

от тръпнещата илюзия

на краката

 

 

 

***

 

Ще го намерят и разкъсат

после всяка ще си има

парче от него

под възглавницата скрила

пръст или ръка

 

 

 

***

 

От спермата му поникна

цвете.

Той се обеси във ъгъла

на съединени сгради,

под съборени кофи и

разпръснат боклук

в миризмата на

разлагаща се помия

под краката си с

никнещ здравец.

 

 

 

***

 

Пътищата по устните им бягат

 

 

 

***

 

Многото половини

ще се съберат

в очите на човек

гледащ танца на въздуха

И мрежа ще е единството

от богове и хора

 

 

 

***

 

Перата в косата му се

поклащаха - пъстри пера от

паун. Слънце - пласт червено

над скалите. И реката,

която отнася

 

 

Скоро ще дойде нощта

студена и тиха. Мокрият

дъх на вятъра ще издуха

лицето му. Мравките ще

полазят краката му. Луната

ще се завърже в косите му

Новият ден няма да го намери.

На милиарди парчета живот,

ще лази в тревата

 

 

 

***

 

Душите са напоили земята

и със всяко потапяне

се допирам

до минали образи

 

 

Усещам болката. Виждам

да изгарят вещици и да

се раждат гении - безформена

каша която пулсира.

От нея се оформят ръцете и

краката ми. А от мене -

бъдещето. За да бъда пътя който

събира. . . .

 

 

 

***

 

Душата му се раздели

на две и се сля на обратно

разкъсва и събира;

Портрет показващ жена,

на зелен фон и мухи

минаващи през нея;

Короната е с корени дълбоко

в главата, а гладът

остава във времето;

Тя държи тайните знаци,

които умъртвяват.

Свещеното е в нейния образ

и в това което вижда на обратно.

 

 

 

***

 

Те нарязват лицата си

и застават в кръга

- камъните сочат слънцето

 

 

 

Стоте ръце държат силата

Всевиждащи очи

минават през прозрачното

на мислите

Всемогъщият си има истина

със тайни знаци

по лицето му написана

 

 

 

***

 

Във себе си

побирам божествата

защото съм създателя на

формите, времето и нищото

 

 

 

Със звезден прах

кръвта е смесена

и огромното побрано е

в очите ми

 

 

 

***

 

Летяха към небето

право нагоре

над дървета и къщи

отворили чадърите си

над птици и

тъжно

свободни, костюмирани

с бомбета и папки

по млечния път

 

 

 

***

 

О велики, ти който

разбираш всички мисли,

ти който виждаш където

никой не може да види,

ти създателят татуиран

върху очите на змея - кажи

колко ръце има змията и

с коя ръка първо мене ще

погали.

 

 

 

***

 

Кървавата слава на шута

заради шапката червена

и мантията червена

също тъй и устните

и те червени

На шута кървавата слава

който обича да се смее

със червените си зъби

 

 

 

 

***

 

Огънят на залеза ще ме

топли във вечно хладното

легло когато избера да

оставя подарък

 

 

 

***

 

Гласовете се отдалечават

и сме уморени

сега по полето

птиците ядат пеперуди

със шарките

и белите кости на нашите бащи

 

 

 

***

 

Празник на вещици

огън

прокълнати хора

молитвата

черни качулки

и сега е времето за нас

ще палим опиянени

от виковете

от горящи меса

разветите поли

и последния дъх

Разтвори вратата

във гърдите на

духът свещен

с опашка

Повтаряй дебелите думи

И още

Смях

Димът към небето

Разхвърляните коси

и в тях искрите

Плодът на жена

обгорен във корема

Черното, черното, черното

Смехът

От вътре

На разкъсания

отмъщението

 

 

 

***

 

Жената и сина

Твоята любов говори вечер

отварям крила

и вали отново

 

 

 

***

 

Всичко е думи

които мълчат и говорят

само на мене

 

 

 

Във червено

се ражда

и умира

слънцето

 

 

Да го поздравим

когато е жълто