1991 - 92
Александър
С. Захариев


1991 - 92
1993
1994 - I и II
1995 - 96
1996 - I, II и III
1997
1997 - 98
1998
1999 - I и II
2000
2000 - I
2000 - II
2001 - I
2001 - II
2001 - III
2001 - IV
2002
2003
2003-2004
2005 - I
2005 - II
2005 - III
2006 - I
2006 - II
2007
2008
2009
2010 - I, II, III, IV
2010 - V, VI, VII
2011 - 2015
2016 - 2017
Последният човек
Интерпретации
2018 - 2019
Редакции
начало

 

 

 

***

 

Аз съм черния принц

в очите ми е подивялата сила

а в шепите

сълзата на цветето

И ще бъда разкъсан от себе си

за да умра

Свободен

 

 

 

***

 

Държа се

Тебиширена физиономия

Въже от жили

Крива

Въртя се

Сива линия

Тялото виси

-Обесен -

Чакам да ме свалят

Свит на кълбо

с камък вързан на краката

и мисли-кръстове

Никога няма да се родя

отново

Плача

 

 

 

***

 

Малък

прозорец

-очи-

Малко

небе

-клетка-

Хора-Трупове

Бич от лъжи

Затвор

и цветя

по решетките

 

 

 

***

 

Те копаят тунели

Всички

Искат да имат пръстта

Те обичат пръстта

Те вярват

Във какво?

Глупаци

Голо тяло

Пот и сълзи

Уста

разтегната във вик

Те копаят

Аз копая

Отново сутрин

Тръпнещ ужас

Слънчев диск

Те копаят

Кръст и гроб

Проклето време

Пак съм сам

Пищи

Те копаят

Отново сутрин

и Истерия

Храчка

- удавени звезди

 

 

 

***

 

Лице-

мрака си играе

Очите

бълват топлина

Скали и пяна

Вятъра дълбае

Светлина

Целувам

Вкопчен в красотата

Рана-истина

Кръв-лъжа

Моят сън..

Времето зад някой

Тишина

 

 

 

***

 

Бавно затъваш

в ужаса

Ледените му целувки

разширяват зениците

и карат безкръвните устни

да потръпват

Искаш да извикаш

-стига -

но не можеш

Гордостта виси на гърдите

като табела

с думите:

- Аз -

съм първият.

 

 

Сълзите

дълбаят вади

по бузите на жена

те се търкулват

и пляс

вода и прах

Кал

 

Построил храм

на болката

паднал на колене -

целуваш безформените устни

и я гледаш

с потъмнели очи

Това е агония

Любовта и Омразата

вече ги няма,

а наградата

се сля

със наказанието

Времето

ще натъпче устата

с пръст

и ще те погребe,

забило кръст

в тялото

 

Ще лежиш

под синкавата пелена

на равнодушието

като една от многото

хлебарки

лазещи по статуята

на човешкото величие

с мечтата

за още един живот

и с вярата

че си Човек.

Сладки сънища.

 

 

 

***

 

Комедия

Две действия

Първо и второ

Две действащи лица

Труп и шут

Начало

Завесата

се вдига

Публиката:

шепти

шуми

Излиза Трупа

Ходи по сцената

Ходи бързо

Ходи бавно

Спира

Гледа горе

след това долу

Мисли

Вярва

Мрази

Обича

И непрекъснато

ляга

и става

ляга

и става

ляга

и става

 

Появява се Шута

Скок

Салто

Смее се

Вика

Презира

Иронизира

Пронизва

Извива

Публиката-

смее се и ръкопляска

 

 

Второ действие

Промяна

Шута е Труп

Трупа е Шут

Всичко се повтаря

Публиката се хили

Представлението свършва

Поклон

Двамата актьори

влизат в гримьорните

Гримът

е свален

Последен декор

От гримьорната излизат

два трупа

 

 

Край-няма

 

 

 

***

 

Затвори вратата

Тряс

Тиихоооо

Гледам

Тук

точка

Там

точка

Тук

точка

Там

точка

Прозорец

 

 

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Д ъ ж д

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Кап ка та се удря в кап ка

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Сти ча се по су ха та зе мя

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

пра ви дуп чи ца

Кап-Кап Кап-Кап Кап-Кап

Кал на дуп чи ца в пръсттта

Не си затваряй очите

 

 

Ставам

Човек-

гърло и вяра

Автобус

Път

Хора

Плочка до плочка

и

. . . сърцата претопени

на хилядите

бягащи като един

Умора

Жертвен одър

Пейка

Отсечена глава

Седя

Той падна за тях

Крачки

Хлъзгава вечност

Отново

Напред

Раз-два-три

 

Здравейте богове

Ето ме и мен

 

Пред вас

на колене

Чакам

 

 

Бронзова статуя

Свит юмрук

Това съм Аз

Застанали под мен

те викат

Дрипльовците

с кръпки

вместо сърца

Викат

-Елааааа

поклащам се

и фрас

Кървава каша

Няма дрипльовци

 

 

Обичам мама

Обичам татко

 

 

Обичам цялата Земя

 

 

Огън

 

 

Ужаса в бяло

 

 

МИШЕНА

 

 

Не исках да свършва така

 

 

Обичам мама

Обичам татко

 

 

Тук

точка

Там

точка

Тук

точка

Там

точка

Затвори очи

Звяра стене, зъби се и плаче

Заспивай

Отново сутрин

и Истерия..

 

 

 

***

 

Многоцветни стъкалца

Тишината украсяват

Не ме забравяй

Никога

Загубих се

Късно е да плача

Не ме забравяй

Никога

Пет пръста

и юмрук

Късно е да плача

 

 

 

***

 

Да потъна в дълбокото черно

където смеха идиотско-креслив

на отдавна изгубени шутове

се забива в ушите

пълзи в главата

изсмуква мозъка

И всичко е бяло

 

Бяла нощница

Бяло легло

Бели стени

Бели хора

Ден първи

на бялото щастие

 

 

Стерилно и чисто

 

 

 

***

 

Жени

размахали нощници

в сумрака на молива

като чертите

образите си гонят

по разкъсани листове

 

 

Свити кълба

Разпънати кръстове

 

 

Жени

в сумрака се молят

на кривите

сънища

 

 

 

***

 

Да изпеем песничката

за припкащи кобили

по големите равни полета

Как копитата хвърлят кал

и радостта от очите им

капе

 

 

Млади и силни

Те хрупат своето щастие

 

 

 

***

 

Високото смалява малкото

и вятъра разпъва косите

Светлина от решетки

Затворени домашни птици

От високото изгубен

От малкото забравен

Краката вързани в обувки

Колко е тихо

когато ме няма

 

 

Само

 

 

Върти се земята

 

 

А Аз ?

Щастливо забравен

чакам да падна

 

 

Да намеря

Четирилистна детелина

да я откъсна

защото-

счупеното носи щастие

Тогава

със счупени очи

ще виждам

как ръцете

се гърчат

във вик

И затварям вратата

 

 

Малко почивка

/табела/

 

 

 

***

 

. . . и чистото малко

потича по бузата

 

 

 

***

 

Омърсено бяло

вързани кокичета

Последен вик

загнива пролетта

 

 

Да ме отнесе

някъде където..

 

 

Името на реката

достигнала облака

и потопила небето

във синя вода

Името на реката?

 

 

Няма такава река

 

 

Да ме отнесе

някъде където

 

 

Започва и свършва

със слънце

 

 

Слънчевите дни

си играят по плочките

 

 

Това са хората

Дух и разум

на вселената

 

 

Но..

 

 

Да ме отнесът

някъде където

 

 

Тиха сутрин

Първи лъчи

От миризмата на пръст

изниква живот

 

Бягай

от кресливия смях

загризал гърлото

издул сините вени

издишал дъха

 

 

Бягай

 

 

И ако нещо остава

Може-би

 

 

Черните точки по стъклото

изсмукаха гледката

 

 

Да ме отнесът

някъде където..

 

 

Сълза замръзнала в окото

болка превърната във лед

 

 

Пълзящи въжета

търсят някои да обесят

Къде са желаещите?

Безплатна възможност

от доброволци

да бъдеш обесен

 

 

Усмихнати устни

смешен ужас

Има ли Нищото чувства?

 

 

Да ме отнесът

някъде където . . .

 

 

Таваните

се стичат

по стените

и капят

на пода

 

 

Таваните..

 

 

Да сляза

тук

на тази спирка

и пак да се кача

след време

 

 

Таваните се стичат..

 

 

Тъпо

Вцепенено

Дърво

 

 

Капят таваните..

 

 

Искам Си

кактуса

 

 

Та-ва-ни-те

 

 

Заспал гладен

 

 

Бели подове

очакват стъпки

 

 

Да ме отнесът

някъде където. . .

 

 

В остарелите очи

болката не вика

и тежестта на мислите

вече счупи раменете

 

 

Но няма

да стана старец

и бръчките

няма да са моя кръст

ще умра докато ме има,

и в последен гърч

ще се пръсна.

 

 

Да ме отнесът

някъде където. . .

 

 

 

***

 

Събужда се сутрин

Вън е пролет

Слънчевите лъчи

най сетне топлят

От седемнайстия етаж

светът се слива

Зелено

Отваря прозореца

Поетия дъх

се увива в гърдите

Квадратните плочки

пълзят

Някъде там

Пролетта ражда новото

 

 

Те дълго се опитваха

да измият следата

по напуканите плочки

След него

 

 

 

***

 

Весела тълпа

размахва крайници,

в безформената стая

щастливи, млади хора

 

 

Колко са много

И усмихнати

Изпотени по гърба

С размирисани мишници

 

 

 

***

 

Моята роза

Каменната роза на пясъците

Никога не увяхва

защото тя е времето

Коленичил

Пееше й вятъра

Нейните листенца

танцуваха каменния танц

и ставаше топло

 

 

 

***

 

Подскачат

С космати крака

и голи кореми

върху поляната

на девствена вещица

 

 

Искат да я имат

хвърлена в огъня

с миризмата на месо

и запалени викове

 

 

Там в голямото светло

духовете ще се смеят

в режещи тласъци

до последно изпразване

 

 

И се ражда

бавно излиза

кърваво слузест

племенен бог

 

 

 

***

 

Заливите се разделяха

разхвърлени

и криеха във пясъка

мидените устни

целували морето

хиляди пъти

 

 

 

***

 

Клепачите винаги могат да

затворят очите,

когато не искам да видя

страха,

който пада

с прозиращото бяло

и като мека възглавница

ме задушава

 

 

 

***

 

Слепите могат да ходят назад

ще се блъскат само в слепотата си,

а слепотата е черното навсякъде

и в черното изгубените им очи

 

 

 

***

 

Ръцете -

те ще стърчат

със посинели нокти

и увехнали пръсти

като неполивани рози

на които са им останали

само бодлите

Грозно е

 

 

 

***

 

Танцувах със дърветата

и те шумяха доволно

като дълги рокли на принцеси

Тъмното светеше

със лунни кръгове

а листата, завъртяни,

се разливаха върху земята

Прегърнати

дърветата се навеждаха

и едно по едно

ме целуваха

Вятъра залепи влагата

върху лицето ми

и подгони звездите,

за да ги разбърка

Заваля дъжд

и пелена покри времето

Всяка звездна капка

се разбиваше в миглите ми

 

После дърветата се поклониха

ниско, ниско долу

Когато се изправиха

косите им бяха побелели

 

А малкото момиче

се скри в оранжевото

и тъжното оранжево

заплака от очите му

 

Мене вече ме нямаше

Бавно попивах в пръстта

със блясъка на дъжда

и като капките

се търкалях по бучките пръст

в един единствен танц

за сбогом

 

 

 

***

 

Далече

В зеленото плуват камъни

Ниски къщи

За да не ги отвява вятъра

Обръщам се

Но няма къде да се върна

 

 

 

***

 

Вярно е, че не мога да преплувам морето,

защото не мога да плувам,

но мога да се удавя във него,

защото така искам.

 

 

 

***

 

Дъждът е песен от танцуващи струни,

които падат

с последния удар на пръстите

 

 

 

***

 

Ледените сълзи на зимата

в замръзнали цветя

и стъклата, които рисуват

нощта на бягащи облаци.

 

 

 

***

 

Не можеш да гледаш нагоре

Изгаря

Студената ръка

Кръвта по устните

Той мете

и едното му око

през ключалката

Разширено

избухнало

плаче

 

Две лица

на пухкави маски

поглъщат искрите

рано запалени

Далече ще стигна

в пещерата на звездите

с извитите релси

и светлината пречупена

 

А от другата страна е празно

Във боцкаща кожа

и надути очи

И го няма небето

Умираш и ставаш прасе

Преродено

Цветята под плочките

Тя го прегръща

Повърнал пияница

И в размазана болка

Изхвърлени

 

Сухо е

Перлата изплакана

от морска принцеса

Къде отиваш?

Ще ме погали твоята вълна

В очите на детето

И това

което открива

главата дере-

паднал заспивам

Той беше плешиво чудовище

с голям корем

Ти си

Познат и оставен

До . . .

Зелени дървета

Те чакат ме

Мен.

 

 

 

***

 

С въже го държеше

близо до себе си

Тя и тигъра

Прозрачно запяват шарките,

а рибите са повдигнали морето,

за да бъдат отново облаци

 

 

 

***

 

Кръгът от камъни

ще пази душата ми млада

а листата ще са сянката

на изгубеното ми тяло

 

Това не е въпрос

Това е тайна

В окото ми

прораснало кокиче.