КАРАНДАШ

Цветан Иванов Цеков

Роден на 24 ноември 1924 г. в село Махлата, Плевенско - сега град Искър.

Завършил с отличие по живопис в Художествената Академия, през 1947 г. при професор Дечко Узунов.

През 1941 година - една година преди постъпването си в Академията, Цветан Цеков изучава рисуване с перо при Илия Бешков. Бешков разкрива на своя ученик необятната прелест на чернобялата рисунка, живописното в графиката и графичното в живописта и го въвежда в Леонардовата философия на сферичната композиция.Годинатасеоказвасъдбовназабъдещияхудожник

В Художествената Академия Цветан Цеков започва като на шега и като в "забавна студентска игра", едно дълго (и никога несвършващо) изследване на сферичната перспектива в живописта на Италианския Ренесанс и по-специално - картинната геометрия на Леонардо да Винчи.

Името КАРАНДАШ му дава главният редактор на вестник "Нашенец", през 1942 г., журналистът Стоян Нейков и го прибира в семейството си, като свой трети син. Още като студент, в началото 1946 г., Карандаш става един от основателите на вестник "Стършел", където работи повече от 40 години.

Карандаш е първи носител на наградата "Илия Бешков". През 2005 г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Искър. Тези две награди цени повече от всички други, наши и международни отличия, които е получил.

Космосът под боите на Леонардо да Винчи

През 1955 година, неочаквано, Салвадор Дали показа в Прадо - Мадрид, една своя версия за библейското чудо на "Последната Вечеря". Картината на великия испански художник представляваше симетрично построена композиция в пространството на огромен Платонов додекаедър - божествено съвършенна геометрична форма, с 12 еднакви петоъгьлни стени.

Непосредствено до картината беше разположено и второ табло, което съдържаше подробно начертана цялата геометрия на неговата композиция.

"Последната Вечеря", това изключително значимо произведение на Салвадор Дали се появи гръмотевично и скандално за цялата световна художествена критика. Идеалната пространствена форма на Платон - космичният додекаедър в картината -беше построен от най-прецизно сглобени дървени елементи, нещо, което даде повод на големи световни художествени критици да попитат "какви са тия черчевета, в които Салвадор Дали си позволява да разположи "Последната Вечеря"?

Картината беше обявена за "поредна ексцентрична изява на лудия каталонец". И наистина, трябва да бъде доста луд един художник, който предприема да нарисува "Тайната Вечеря" в средата на XX век, когато пет века преди него Леонардо е достигнал върхът в пресъздаване на това библейсксо чудо.

Злеразораната "Последна Вечеря" на Салвадор Дали, която днес е във Вашингтонския Национален Музей, си остана "скандална", не само за 1955 година; но и за целия XX век

Днес, група изследователи на Леонардовата сферична перспектива, от така наречената "Лаборатория за нестандартна геометрия": Цветан Цеков Карандаш - художник, Борис Петров - компютърни технологии, Златка Узунова - векторна графика, с научен ръководител и главен опонент, д-р Стефан Генчев -математик в Нов Български Университет, доказват, че "Последната Вечеря" на Салвадор Дали е първи истински анализ на Леонардовата геометрия ВЪЕ великата стенопис от манастира "Santa Maria delle Crazie" в Милано.

Вечно предполаганата, но абсолютно непозната до 1955 година, сферична и геокосмична композиция в "Тайната Вечеря" на Леонардо да Винчи. показана за първи път нагледно, в сюрреалистична визия от "Лудия Каталонец", представлява велико откритие. В сферичната геометрия на своята картина, Салвадор Дали кодира центробежните и центростремителни сили на планетата Земя, прочетени във "Вечерята" на гения на Високия Ренесанс Леонардо да Винчи.

Картинната геометрия в Леонардовите шедьоври няма аналог в картините на никой друг ренесансов художник

Неволно Салвадор Дали изправя четиримата българи пред великата стенопис на Леонардо, която ги завежда и понататък. Откритият в старата картина и начертан от Салвадор Дали додекаедър, днес се установява във "Вечерята" на Леонардо, математически точно и в неговата истинска - златна проекция.

Нещо повече, групата установява също така категорично, че без този невидим и загадъчен додекаедър във "Вечерята", не би бил възможен никакъв подробен анализ на тайната Леонардова картинна геометрия.

Някога, в средата на XX век и Николай Райнов, професор по история на изкуството, в Художествената академия, в една своя лекция за Ренесанса, се обърна към студентите с думите: "...A вие, колеги, да не си мислите че Леонардо е нарисувал 13 души на вечеря в някакво заведение. Леонардо е сътворил 13 събирателни образа от цялото Човечество, а истинската зала на "Вечерята", която представлява невидима сфера, това е цялата наша Планета..." Тази реплика премина покрай ушите ни като някаква рутинна и приповдигната мисъл на безкрайно влюбения във Високия Италиански Ренесанс, български художествен историк.

Днес, Планетата на Николай Райнов и Дванадесетостенникът на Платон, в така наречените "черчевета" на великия сюрреалист, дават възможност на българското изследване да установи за първи път и истинските, автентичните числа на Леонардо да Винчи, с които невероятно точно, а би могло да се каже и "педантично" точно, Леонардо оразмерява всичко, до последния детайл във сферичното пространство на "Тайната Вечеря".

Оказа се, че в своята работа Леонардо е въвеждал освен златното сечение, много други известни и най-често неизвестни пропорции. Д-р Стефан Генчев изведе математическата константа на едно непознато, но работещо линейно сечение, което би могло да се нарече поне "сребърно". Това "ново" за нас сечение конструира едно квазиидеално геометрично тяло със 72 еднакви триъгълни стени, което можем да приемем, като "супер-нова хипер-кубична звезда", с пряко отношение към цялата картинна геометрия на Леонардо.

Математикът доказа и няколко непознати теореми от трансцедентната геометрия на Леонардо. публикувани при интердисциплинарни лекции на изследователската група - в Нов Български Университет и Българска Академия на Науките.

В изключително сложната геометрична композиция на "Тайната Вечеря" от манастира "Santa Maria delle Grazie" са установени повече от 20 разновидности на перспективата, между които и спирална перспектива.

Българското изследване анализира строго математически формите, величините, разположението и хармоничното единство на множество геометрични фигури под боите на картината, които определят точните места на всичко в нейната композиция.

Групата изследователи проектира, при евентуално научно сътрудничество с италиански и други световни специалисти, да приведе автентичните числа на Леонардо в метрична система и да осъществи с нови технологична средства, една уникална фотограметрична реконструкция на картината, върху нова стена.

Изключително трудната и отговорна реконструкция на Леонардовата стенопис следва да възстанови картината до квадратен сантиметър, във възможно най-близък изглед на шедьовъра, какъвто "Тайната Вечеря" от "Santa Maria delle Grazie" имаше до средата на XX век.

Българското изследване на Леонардовата картинна геометрия, което няма аналог, ще търси контакти с културни институти и частни лица, у нас и в чужбина, които са в състояниеда да предоставят техническа възможност за създаване в подходаща среда, на един уникален, нов Музей на Леонардо да Винчи.

К а р а н д а ш

L` universo sotto gli affreschi di Leonardo da Vinci

Nel 1955 inaspettatamente Salvador Dali` ha presentato al Museo di Prado di Madrid una sua versione del miracolo biblico di “L`ultima cena”. Il dipinto del famoso pittore spagnolo rappresentava una composizione simetrica nello spazio di un enorme dodecaedro platonico – una forma geometrica perfetta in assoluto e composta di 12 facce pentagonali.

Accanto al dipinto c`era anche un quadro – quello che faceva vedere in tutte le particolarita` la geometria della sua composizione.
“L`ultima cena” – un`opera di grande importanza, ha provocato polemiche e scandali nelle recensioni artistiche nel mondo. La forma platonica ideale dello spazio, cioe` il dodecaedro cosmico del dipinto e` stato costruito perfettamente da elementi prefabbricati di legno, il che ha dato pretesto di grandi critici d`arte in tutto il mondo di chiedere: “Come sono questi telai in cui Salvador Dali` si concede di disporre “L`ultima cena”?
Il dipinto e` stato chiamato “ancora una volta manifestazione stravagante del catalano pazzo”. E` vero che ci vogliono tanta pazzia e tanto coraggio per un pittore di dipingere “L`ultima cena” alla meta` del Novecento, quando 5 secoli prima di lui il grande maestro Leonardo era giunto il colmo nell`interpretazione di questo miracolo biblico.

“L`ultima cena” di Salvador Dali` che oggi fa parte della collezione del Museo Nazionale di Washington e` rimasta “scandalosa”, capita male non solo nel `55, ma anche in tutto il Novecento.
Oggi un gruppo di ricercatori della prospettiva sferica di Leonardo che sta lavorando nel Laboratorio della geometria non standardizzata”, tra cui Zvetan Zekov Karandash – pittore, Boris Petrov – computer tecnologie, Slatka Usunova – programmista, sotto la guida di dott. Stefan Ghencev – scienziato e matematico all`Universita` Nuova Bulgara di Sofia dimostrano che “L`ultima cena” di Salvador Dali` e` la prima analisi autentica della geometria di Leonardo che e` in fondo dell`affresco celebre nel refettorio del convento di “S. Maria delle Grazie” di Milano.

E` una scoperta di grande valore artistico e scientifico la prova della composizione sferica e universale ( geocosmica) di “L` ultima cena” di Leonardo da Vinci che e` stata rappresentata per la prima volta dal “catalano pazzo”. Questa composizione fino al 1955 e` stata sempre ipotetica e nello stesso tempo assolutamente sconosciuta e Dali` la interpreta in una visione completamente surreale. Nella geometria sferica del suo quadro Salvador Dali` codifica le forze centrifughe e quelle centripete della Terra che lui ha visto in “L` ultima cena” del genio rinascimentale dalla fine del Quattrocento. La geometria nei capolavori
del grande artista dell`Alto Rinascimento non ha analogia nei dipinti di nessun altro artista rinascimentale.

Il quadro di Salvador Dali` sta portando i quattro bulgari piu` avanti nell` interpretazione dell` affresco famoso di Leonardo. Il dodecaedro che alcuni decenni ha scoperto Salvador Dali`, oggi si puo` stabilire in “L` ultima cena” in un modo matematico molto preciso e si puo` vedere nella sua proiezione d`oro.
In piu`, il gruppo bulgaro ritiene che senza questo dodecaedro misterioso e invisibile non sia possibile nessun` analisi dettagliata della geometria nascosta dei dipinti di Leonardo.

Qualche decennio fa alla meta` del Novecento il professore bulgaro della Storia dell`arte Nikolai Rainov all`Accademia di Belle arti in una sua lezione davanti agli studenti ha detto: …”Voi, colleghi, non pensate che Leonardo abbia dipinto solo 13 persone riunite a una cena in qualche locale. Al contrario, Leonardo ha creato 13 personaggi che simbolizzano tutta l` umanita` e la vera sala di “L` ultima cena” che e` una sfera invisibile infatti rappresenta tutto il nostro Pianeta…” Noi, gli studenti non ci siamo accorti di queste parole del nostro professore che era anche un bravissimo storico e critico artistico e di cui sapevamo che era molto appassionato per l`Alto Rinascimento.

Oggi tramite le parole del nostro professore Nikolai Rainov e il Dodecaedro di Platone la ricerca bulgara puo` trovare i numeri autentici di Leonardo da Vinci con cui il genio rinascimentale in una maniera precisissima fin alla “pedanteria” sta misurando tutti i dettagli fino all` ultimo nello spazio sferico di “L` ultima cena”.

Come pittore Leonardo ha introdotto oltre una sezione aurea anche molte altre
proporzioni note e ignote. Dott. Stefan Ghencev ha scoperto la costante matematica di una sezione lineare non ancora nota, ma che funziona e potremmo definirla “sezione in argento”.
Tramite questa “nuova” sezione scopriamo un corpo geometrico di 72 facce triangolari uguali; una figura che possiamo definire come “un astro nuovo super di forma ipercubica” legata a tutta la geometria dei dipinti di Leonardo.

Il nostro collega matematico dott. Stefan Ghencev ha formulato anche qualche teorema ignoto della geometria trascendentale di Leonardo, pubblicato nelle lezioni del gruppo ricercatori all`Universita` Nuova Bulgara e all` Accademia Bulgara delle Scienze.

Nella composizione geometrica troppo complicata di “L` ultima cena” del refettorio del convento di “S. Maria delle Grazie” sono stati stabiliti piu` di 20 varianti della prospettiva tra cui anche una prospettiva a spirale.

La ricerca bulgara sta analizzando molto precisamente le forme matematiche, le quantita`, la posizione e l`insieme armonico di varie figure geometriche sotto l`affresco famoso dal convento di Milano. Tutto cio` definisce i posti precisi di ogni dettaglio nella composizione.

Il gruppo bulgaro di artisti e scienziati cerca una collaborazione con degli esperti italiani e di altre nazionalita` ed e` pronto a riferire i numeri autentici di Leonardo nel loro sistema metrico e a realizzare con i nuovi mezzi tecnologici una ricostruzione dell` affresco di Leonardo in una maniera unica dal punto di vista fotogrammetrico su una nuova parete.

Quindi la ricostruzione difficile e responsabile dell` affresco potrebbe ricuperare il capolavoro rinascimentale fino al centimetro quadrato accostandosi al massimo all` affresco autentico con il suo aspetto fino alla meta` del Novecento.

La ricerca bulgara dell` affresco di Leonardo e della sua geometria pittoresca che non ha nessun` analogia sta cercando dei contatti con le istituzioni culturali e con le persone mecenati in Bulgaria e all` estero le quali sono disposte a offrire dei mezzi tecnici per creare un ambiente per nuovo Museo di Leonardo da Vinci.

K a r a n d a s h