art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
Полифония: Езикът в изкуството и изкуството в езика

(07.10.2017)

Гьоте-институт България, ул. „Будапеща“ 1




Художникът Вадим Фишкин за първи път в България

(09.09.2017)

Гьоте-институт, ул. "Будапеща" 1




Трети фотосалон „Старт фото 2017“

(28.08.2017)

Галерия „Академия“




Изложба на Дора Каменова и Кирил Гюлеметов

(17.07.2017)

Галерия „Академия“




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

Галерия "Икар" представя 118 г. от рождението на Георги Железаров

(22.01.2015-22.02.2015 )

Бизнес център "Платинум"


„В ПРИРОДАТА ИМА САМО СЛЪНЦЕ” (Георги Железаров)

Живописното изкуство на Георги Железаров е едно откровение. По природни и зрителни възторзи той се съсредоточава върху земния и селищния пейзаж, а по социални чувства – към трудовия живот. Надминал е академичната натурност на ранните на битописци; резюмира пейзажната чувствителност на Б. Денев, Я. Вешин, Н. Танев, Ц. Тодоров. Специфично е, че пейзажите му са винаги оживени и хуманизирани от човешкото трудово присъствие. Рисува винаги на открито и това придава непосредственост и магнитна тръпност на живописната му материя. (Кирил Кръстев, 1986)

Картините на Железаров са истински изповеди на един поет. (Любомир Михайлов, 1941)

Чуден, нежен лирик, същински майстор и съвършен техник. (Ср. Моров, 1941)

Георги Железаров притежаваше богата душевност, философски разбирания за житейските несгоди и непобедима енергия за работа до последните си дни. Умееше да се радва на слънцето, на светлината; умееше да взима всичко от тях, за да ги внесе посредством палитрата и четката в своите обекти. (Преслав Кършовски, 1982)

В масовите картини той е успял да развие своето дарование до пълни форми. (Чачановски, 1941)

Неговият живописен изказ е стоплен от една голяма и естествена любов към земята, домашните животни, родния бит, българската архитектура и главно – към обикновения трудов човек от селото. (Г. Шапкаров, 1992)

Железаров е здрав реалист в творчеството си. В него няма загадки. Той рисува искрено действителността и сочи същността на нашето село с топлота и любов. (Н. Елмазова, 1941)

Пленерист по метод, Г. Железаров е създал стотици картини в духа на импресионизма: звънки радостни мозайки от слънчеви отлясъци, летни изгледи или приглушени, нежно пастелни зимни гледки – в малък формат, с точен и лек замах на четката, с живописни стойности на баграта, с декоративно успокояване на формата. Живописта му, сочна, плътна и фактурна, носи точността и обмислената пестеливост на графичния изказ – лична нагласа плюс четвърт век школа от всекидневната работа с литография. (Ирина Мутафчиева, 1986)
Изложбата на Г. Железаров е интересна не само като първа у нас по екзотичните свои сюжети. Тя разкрива дарбите и способността на един художник да почувствува и нарисува с рядка леснина и финес красотата и формите на африканската природа на един далечен свят. (Н. Петков, 1941)

Георги Железаров е един феномен в нашата пластична култура. (Георги Шапкаров, 1992)

„РИСУВАХ, ДОКАТО ИМАШЕ СВЕТЛИНА” (Георги Железаров)

Страстта на Железаров са планините, притиснатите от дуварите селски улички, пазарите и суетнята около тях, кърският труд, градът. Навсякъде търси романтика и я намира. Цветните петна, обелелите от слънцето летни пейзажи издават импресиониста. В зимните платна той е пестелив в баграта, успокоил е формата. Не го изкушават филигринните подробности от архитектурата – може да акцентува върху едно, като приглуши друго. И всичко е премислено и пестеливо, навярно като следствие от литографския му стаж. (Янко Долапчиев, в. Континент, бр. 28/1994)

В малките платна от Алжир художникът е постигнал съвършенство в мекотата на тоновете, в оная романтична обстановка, която го е заобикаляла. (Любомир Михайлов, в. Заря, бр. 6048/1941)

Георги Железаров е отличен график, който впечатлява с крайно фините си екзотични скици от Алжир, изпълнени със знойна атмосфера на юга, с ленивия полузадрямал живот на улиците и със старинните сгради. Мекота и нежно преливане на багри показват природа, различна от нашата, с кактуси и палми, с отрязани артистично каменни арки, пред които струи мека светлина и се бори с мрака на улиците. (Емануил Попдимитров, в. Заря, бр. 6049/1941)

Напълно подчинен на алжирското небе, слънце и въздух, Г. Железаров рисува с трескаво увлечение своите арабски картини и пейзажи. От тях прозира синьогълъбовото небе, а по тесните калдаръмени улички се движат като видения, бедуини, наметнали се с широки и дълги бели наметала и покрили мургавобелите си лица. (Д-р Никола Петков, в. Дневник, бр. 12550/1941)

С много участие Г. Железаров цял живот се вглежда във физическия труд. В картините му най-точно се отразява човешката му същност: труд и търсене, търсене – скромно, без самочувствието на откривател, по-скоро с търпението на вечен последовател, с упоритостта на постоянно недоволния от себе си художник. (Ирина Мутафчиева, в. Народна култура, 3/1986)

Георги Железаров е талантив художник с големи възможности. Той постига резултати много лесно, което говори за способностите му да живописва бързо човешките фигури и да ги втъква в битови картини. (Преслав Кършовски, в. Мир, бр. 12360/1941)

„Художник-реалист” – според едни, „субективен и жизнеутвърждаващ романтик” – според други. За нас, неговите обикновени почитатели, той е онзи българин, който ни връща към вечните и непреходни ценности в живота, ценности, които са в корена на всяко национално самочувствие. (Жана Вучкова, в. АЗ-БУки, бр. 7/1994)

Георги Железаров е един измерен, емоционално и художествено транспониращ живописец със своя приятна, притегателна физиономия, искрено подченена на душевния му строй, със своя лична поетика, която ще го задържи в нашето съзнание между малкото изисквани български класици. (Кирил Петров, сп. Природа и знание, 1986)

Георги Железаров е разнообразен в подбора на своите сюжети, в разработката им, талантлив в изписване на човешките фигури – живи, приковаващи нашето внимание, създаващи размисъл върху съдбата им. (Любомир Михайлов, в. Заря, бр. 6048/1941)

Живописта на Г. Железаров носи в себе си носталгията по отминалото време, обвита в една почти неразбираема за съвременния човек поетичност. Размит пастел, съчетан с контрастната фактура на черния молив, акварел и маслени бои с обобщаващи и ведри мазки са изразните средства, с които художникът е сътворил хиляди картини за бъдните поколения. (Марио Николов, в. Подкрепа, бр. 28/1994)

Лишени от изкуствена приповдигнатост, творбите на Г. Железаров изразяват правдиво и завладяващо великата съзидателна сила на човешкия труд. През дългото си поприще на живописец, той пресъздава с вълнение не само красотата на родната ни природа, но преди всичко богатия духовен и емоционален живот на българина. (Петър Константинов, в. Трудово дело, 1986)

Въпреки немалкото години, които носеше на гърба си, Г. Железаров неуморно рисуваше. Може би фактът, че рисуваше винаги на открито, в допир с всевластната природа, придава на творбите му съвършена простота. (Виктория Катранова, в. Стандарт, бр. 509/1994)


КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ХУДОЖНИКА ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ (1897–1982)


25.01.1897 – Роден в с. Марчево, Неврокопско
1903–1910 – Получава основно образование в с. Марчево и гр. Неврокоп
1910–1912 – Завършва Мъжкото педагогическо училище в гр. Сер (дн. Серес)
1914–1916 – Следва като извънреден ученик в Художествено-индустриалното училище в София – Графика и Декоративно изкуство при чешкия художник Йозеф Питер
1916–1918 – Военна служба в Горна Джумая, Кюстендил и Школа за подофицери в Одрин. От август 1916 до края на Първата световна война се сражава на Струмишкия фронт.
1918           – Довършва Художествено-индустриалното училище (дн. Художествена академия)
1919–1921 – Гравьор в Географския институт, София
1920           – Съосновател на Дружество „Независими художници”
1921–1924 – Живописец и график на свободна практика в София
1924           – Първа самостоятелна изложба в гр. Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев)
1924–1926 – Рисувач в Държавна печатница
1926–1928 – Десенатор-литограф в Типолитографско ателие в гр. Алжир
1926–1928 – Посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград, Флоренция
1930–1957 – Майстор-хромолитограф, художник, технически ръководител в Държавна печатница (до пенсионирането си)
1932–1950 – Член на Дружеството на художниците в България
19.10.1941 – Втора самостоятелна изложба в Държавната Художествена галерия в София. Живопис от Алжир и битови сцени и пейзажи от България. Огромен успех и много отзиви в пресата. Княгиня Евдокия откупува картината „Край Пирина”. Изложбата открива писателят Емануил Попдимитров.
1957           – Пенсионира се в Държавната печатница
1957–1982 – Твори за себе си
21.02.1982 – Умира в София на 85-годишна възраст



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2018

тел.: (+359 2) 971-02-48