art.bg
нещо като арт портал


думи от спонсора: [ професионалистите се отличават... виж защо ]
  ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 
  ( двуседмичен афиш )
ново::.... твоето име на твой уеб
сървър ... с всички екстри на хоста
shop.art.bg - първи интерактивен
магазин (разгледай и полети :-)
СТАНЧО ВЕКОВ § ПРИЯТЕЛИ изложба плакат

(15.10.2018)

Централен дом на архитекта София




КИНОМАНИЯ 2018 наближава!

(05.10.2018)

кино „Люмиер Лидл”




Представяне на българското издание на поетичната книга на Анна Швиршчинска „Щастлива като кучешка опашка”

(02.10.2018)

Литературен клуб „Пeрoтo”




Ретроспективна изложба - проф. Богомил Николов

(01.10.2018)

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1




« всички събития »

5 USD / месец
за art.bg/твое_име + промоция в art.bg


www.peakview.bg - 100% туризъм!
Уеб магазини - готови решения

Галерия "Икар" представя 118 г. от рождението на Георги Железаров

(22.01.2015-22.02.2015 )

Бизнес център "Платинум"


„В ПРИРОДАТА ИМА САМО СЛЪНЦЕ” (Георги Железаров)

Живописното изкуство на Георги Железаров е едно откровение. По природни и зрителни възторзи той се съсредоточава върху земния и селищния пейзаж, а по социални чувства – към трудовия живот. Надминал е академичната натурност на ранните на битописци; резюмира пейзажната чувствителност на Б. Денев, Я. Вешин, Н. Танев, Ц. Тодоров. Специфично е, че пейзажите му са винаги оживени и хуманизирани от човешкото трудово присъствие. Рисува винаги на открито и това придава непосредственост и магнитна тръпност на живописната му материя. (Кирил Кръстев, 1986)

Картините на Железаров са истински изповеди на един поет. (Любомир Михайлов, 1941)

Чуден, нежен лирик, същински майстор и съвършен техник. (Ср. Моров, 1941)

Георги Железаров притежаваше богата душевност, философски разбирания за житейските несгоди и непобедима енергия за работа до последните си дни. Умееше да се радва на слънцето, на светлината; умееше да взима всичко от тях, за да ги внесе посредством палитрата и четката в своите обекти. (Преслав Кършовски, 1982)

В масовите картини той е успял да развие своето дарование до пълни форми. (Чачановски, 1941)

Неговият живописен изказ е стоплен от една голяма и естествена любов към земята, домашните животни, родния бит, българската архитектура и главно – към обикновения трудов човек от селото. (Г. Шапкаров, 1992)

Железаров е здрав реалист в творчеството си. В него няма загадки. Той рисува искрено действителността и сочи същността на нашето село с топлота и любов. (Н. Елмазова, 1941)

Пленерист по метод, Г. Железаров е създал стотици картини в духа на импресионизма: звънки радостни мозайки от слънчеви отлясъци, летни изгледи или приглушени, нежно пастелни зимни гледки – в малък формат, с точен и лек замах на четката, с живописни стойности на баграта, с декоративно успокояване на формата. Живописта му, сочна, плътна и фактурна, носи точността и обмислената пестеливост на графичния изказ – лична нагласа плюс четвърт век школа от всекидневната работа с литография. (Ирина Мутафчиева, 1986)
Изложбата на Г. Железаров е интересна не само като първа у нас по екзотичните свои сюжети. Тя разкрива дарбите и способността на един художник да почувствува и нарисува с рядка леснина и финес красотата и формите на африканската природа на един далечен свят. (Н. Петков, 1941)

Георги Железаров е един феномен в нашата пластична култура. (Георги Шапкаров, 1992)

„РИСУВАХ, ДОКАТО ИМАШЕ СВЕТЛИНА” (Георги Железаров)

Страстта на Железаров са планините, притиснатите от дуварите селски улички, пазарите и суетнята около тях, кърският труд, градът. Навсякъде търси романтика и я намира. Цветните петна, обелелите от слънцето летни пейзажи издават импресиониста. В зимните платна той е пестелив в баграта, успокоил е формата. Не го изкушават филигринните подробности от архитектурата – може да акцентува върху едно, като приглуши друго. И всичко е премислено и пестеливо, навярно като следствие от литографския му стаж. (Янко Долапчиев, в. Континент, бр. 28/1994)

В малките платна от Алжир художникът е постигнал съвършенство в мекотата на тоновете, в оная романтична обстановка, която го е заобикаляла. (Любомир Михайлов, в. Заря, бр. 6048/1941)

Георги Железаров е отличен график, който впечатлява с крайно фините си екзотични скици от Алжир, изпълнени със знойна атмосфера на юга, с ленивия полузадрямал живот на улиците и със старинните сгради. Мекота и нежно преливане на багри показват природа, различна от нашата, с кактуси и палми, с отрязани артистично каменни арки, пред които струи мека светлина и се бори с мрака на улиците. (Емануил Попдимитров, в. Заря, бр. 6049/1941)

Напълно подчинен на алжирското небе, слънце и въздух, Г. Железаров рисува с трескаво увлечение своите арабски картини и пейзажи. От тях прозира синьогълъбовото небе, а по тесните калдаръмени улички се движат като видения, бедуини, наметнали се с широки и дълги бели наметала и покрили мургавобелите си лица. (Д-р Никола Петков, в. Дневник, бр. 12550/1941)

С много участие Г. Железаров цял живот се вглежда във физическия труд. В картините му най-точно се отразява човешката му същност: труд и търсене, търсене – скромно, без самочувствието на откривател, по-скоро с търпението на вечен последовател, с упоритостта на постоянно недоволния от себе си художник. (Ирина Мутафчиева, в. Народна култура, 3/1986)

Георги Железаров е талантив художник с големи възможности. Той постига резултати много лесно, което говори за способностите му да живописва бързо човешките фигури и да ги втъква в битови картини. (Преслав Кършовски, в. Мир, бр. 12360/1941)

„Художник-реалист” – според едни, „субективен и жизнеутвърждаващ романтик” – според други. За нас, неговите обикновени почитатели, той е онзи българин, който ни връща към вечните и непреходни ценности в живота, ценности, които са в корена на всяко национално самочувствие. (Жана Вучкова, в. АЗ-БУки, бр. 7/1994)

Георги Железаров е един измерен, емоционално и художествено транспониращ живописец със своя приятна, притегателна физиономия, искрено подченена на душевния му строй, със своя лична поетика, която ще го задържи в нашето съзнание между малкото изисквани български класици. (Кирил Петров, сп. Природа и знание, 1986)

Георги Железаров е разнообразен в подбора на своите сюжети, в разработката им, талантлив в изписване на човешките фигури – живи, приковаващи нашето внимание, създаващи размисъл върху съдбата им. (Любомир Михайлов, в. Заря, бр. 6048/1941)

Живописта на Г. Железаров носи в себе си носталгията по отминалото време, обвита в една почти неразбираема за съвременния човек поетичност. Размит пастел, съчетан с контрастната фактура на черния молив, акварел и маслени бои с обобщаващи и ведри мазки са изразните средства, с които художникът е сътворил хиляди картини за бъдните поколения. (Марио Николов, в. Подкрепа, бр. 28/1994)

Лишени от изкуствена приповдигнатост, творбите на Г. Железаров изразяват правдиво и завладяващо великата съзидателна сила на човешкия труд. През дългото си поприще на живописец, той пресъздава с вълнение не само красотата на родната ни природа, но преди всичко богатия духовен и емоционален живот на българина. (Петър Константинов, в. Трудово дело, 1986)

Въпреки немалкото години, които носеше на гърба си, Г. Железаров неуморно рисуваше. Може би фактът, че рисуваше винаги на открито, в допир с всевластната природа, придава на творбите му съвършена простота. (Виктория Катранова, в. Стандарт, бр. 509/1994)


КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ХУДОЖНИКА ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ (1897–1982)


25.01.1897 – Роден в с. Марчево, Неврокопско
1903–1910 – Получава основно образование в с. Марчево и гр. Неврокоп
1910–1912 – Завършва Мъжкото педагогическо училище в гр. Сер (дн. Серес)
1914–1916 – Следва като извънреден ученик в Художествено-индустриалното училище в София – Графика и Декоративно изкуство при чешкия художник Йозеф Питер
1916–1918 – Военна служба в Горна Джумая, Кюстендил и Школа за подофицери в Одрин. От август 1916 до края на Първата световна война се сражава на Струмишкия фронт.
1918           – Довършва Художествено-индустриалното училище (дн. Художествена академия)
1919–1921 – Гравьор в Географския институт, София
1920           – Съосновател на Дружество „Независими художници”
1921–1924 – Живописец и график на свободна практика в София
1924           – Първа самостоятелна изложба в гр. Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев)
1924–1926 – Рисувач в Държавна печатница
1926–1928 – Десенатор-литограф в Типолитографско ателие в гр. Алжир
1926–1928 – Посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград, Флоренция
1930–1957 – Майстор-хромолитограф, художник, технически ръководител в Държавна печатница (до пенсионирането си)
1932–1950 – Член на Дружеството на художниците в България
19.10.1941 – Втора самостоятелна изложба в Държавната Художествена галерия в София. Живопис от Алжир и битови сцени и пейзажи от България. Огромен успех и много отзиви в пресата. Княгиня Евдокия откупува картината „Край Пирина”. Изложбата открива писателят Емануил Попдимитров.
1957           – Пенсионира се в Държавната печатница
1957–1982 – Твори за себе си
21.02.1982 – Умира в София на 85-годишна възраст



  заглавна страница
      webdezign@art.bg

Productions, © 2018

тел.: (+359 2) 971-02-48