Подкрепете Аудиториум
|
17 Октомври 2011
ПО-ЛОШОТО ОТ НАПРАЗНИЯ АПЕЛ Е
ЛИПСАТА НА АПЕЛ
Френският институт в България
и издателство „Колибри“
представиха световния бестселър
„Възмутете се!“
от Стефан Хесел
„Възмутете се“, есето, което взриви
книжния пазар в десетки държави и
предизвика нестихващ обществен
от...
|
|
|
|
 |
|
СВЕТИЛНИК И ЗА СЪВРЕМИЕТО |
| Румен Спасов, 23.11.2011 г. |
|
Цялостен и консервативен, в духа на
най-добрата българска традиция, но и
с боляща съвременна проблемност,
спектакълът „Железният светилник” на
режисьора Асен Шопов, започва да
набира скорост и да се получава - все
по-убедителен - в Театър „Българска
армия”.
Това не е игра на театър, на която
респектиращо зрелият режисьор
вероятно се е „наиграл” в по-
предишни времена, това е истински
премерено театрално случване, в
което не само лексикта е класична,
стремяща се не да деконструира, а с
честни и трудни усилия да
конструира по-добри светове на
свобода и простор на творчеството.
В заложеностите на драматургичния
текст, но и чрез живата работа на
актьорите от разни поколения – от
дебютантите, до доайените (без да
забравяме и преобладаващата зрялост
между тях) – всеки изстрадва кръста
си, било в личен, било в обществен
план, за да зазвучи чрез
споменатата цялост нефанфарно
оптимистичното убеждение, че по
българско нещата могат да се
получават по-добре. И че това
зависи от определени лични усилия,
в които всеки може да захване и да
оживотвори своята роля като част от
една по-съвършена човешка
съборност. Звуковата картина е с
дълбинно Кукузелеви послания,
кореспондиращи с категоричната
реторика на Хилендарския монах, с
иконописната и стилизирано-
дърворезбена визуалност, в която са
заложени препратки към общинскост и
демократични процедури; но и с по-
светската македонска песенна
традиция, преливаща в съвсем
модерно решени мизансцени, в които
е утвърдено майсторството и
градителството, въпреки трагичните
изпитания. Дълбокото ми убеждение
е, че този спектакъл следва да бъде
видян от всички студенти, а не само
от хуманитаристите, дебатиращи
измеренията на властта и на
културата; и не само от
феминистките, дискутиращи върху
правото на аборт, например. За
учениците, не само от столицата, но
и за техните учители (колкото са
останали истински), също би било
празник подобно съпреживяване.
още статии по темата »
|
|
|
